Гриша Ганчев открито заяви, че е участвал в уредени мачове по времето, когато беше собственик на Литекс. Според него Левски „купил“ 14 мача, а Литекс — 12, като самият той описа механизма и дори посочи равенството 0:0 на „Герена“ през 1999 г. като ключов епизод.
Ганчев не посочи конкретен сезон на всички случаи, но насочи слушателите към мача на „Герена“, когато в директен сблъсък за титлата Левски не успя да победи оранжевите. По думите му пролетният полусезон на кампания 1998/1999 показал, че Левски е записал 14 победи и едно реми — въпросното 0:0.
Как според него функционирала „схемата“
Бившият бос описа схемата с примера: „Левски купиха 14 мача, ние купихме 12. Ей така ги купуваме – ти като ходиш на пазара, как си купуваш домати!“ Той разясни, че при т. нар. „купуване“ не става дума за отделни играчи, а за подпомагане на целия клуб: „Даваме на клуба да си помага с разходите. Ние не купуваме играчи, а целия клуб, барабар и чистачките знаят, че ще вземат премии, че ще падат.“
По думите на Ганчев целият процес е бил публичен в средите: дори служителите в противниковите клубове са били наясно, че ще получат премии в замяна на загуби. Той призна, че след като се оттеглил от футбола не е замесен в такива практики и че не следи как се правят нещата в момента: „Откакто се махнах от този футбол, много ми е добре.“
Думите, които насочват към мача на „Герена“
Ганчев припомни края на пролетта в съответната кампания, когато „останало да играем на ‘Герена’ мачбол пред 40 000 зрители, 0:0 и ние сме си първи.“ Неговото обяснение оставя впечатлението, че именно това равенство е бил моментът, в който купувачите осигурявали резултата.
Той отбеляза, че не желае да смесва спорта с политиката, но припомни разговор с покойния Бакърджиев, в който политическа сила била асоциирана с определен клуб. „Дай да не мешаме спортът с политиката“, възкликна Ганчев, но призна, че същевременно и политическите влияния присъствали в решенията на терена.
Армията и „паметникът на културата“
Освен за уредените мачове Ганчев говори и за процедурата около стадион „Българска армия“. Той описа процеса като изключително сложен и свърза затрудненията с решение от 90-те години, при което съоръжението било обявено за паметник на културата и прехвърлено между министерствата.
„Наясно ли сте как се взимат 33 подписа от хора на над 70 години? Трябва да кажат: ‘Окей, там може да се прави реконструкция’“, каза Ганчев, като обвини неизвестен тогава „болен левскар“, че е повлиял процеса, за да попречи на бъдещи реконструкции. Той добави, че е участвал в уреждането на документите и че преди него други „големци“ не са успели да направят нищо.
Кой печели в такава среда
Ганчев остана категоричен, че в условията на смесване на спорт и политика „нормално е сегашният собственик да стане най-големият оператор – когато си на гърдите на ЦСКА. ЦСКА е голям отбор.“ Тонът на изказването му подчерта очевидното съперничество и влиянието на външни фактори върху футболните резултати.
Заявленията на Ганчев в подкаста „Дневен ред“ очертават мрачна картина на отношенията в българския футбол през 90-те и началото на новия век — с купуване на мачове, политически намеси и съдебно-административни препъни-струни около стадионите. Независимо от острия тон, той завърши с лично заключение, че след напускането му от футбола живее по-добре и не участва в подобни практики.
