Испания каза категорично „не“ на новата инициатива на Доналд Тръмп и предизвика вълна от въпроси: Какво стои зад решението и какво означава това за международната сцена? Премиерът на иберийската страна добави като аргумент и че това тяло „не включва Палестинската автономна власт“. Думите на Педро Санчес звучат като ясен отказ — но историята има и по-широк контекст.
Какво се случи в Давос
Вчера Тръмп официално даде началото на Съвета в кулоарите на Световния икономически форум в швейцарския алпийски курорт Давос. Церемонията по подписване на устава събра пъстра и изненадваща група страни, които се появиха да подкрепят идеята — или поне да сложат подписа си на документ. Първоначалният замисъл на Тръмп бе корпусът да организира и ръководи възстановяването на ивицата Газа след войната между Израел и палестинското движение „Хамас“. Истината обаче е друга: идеята бързо прерасна в по-амбициозна структура, която според създателя ѝ „може да разпростре дейността си“ и отвъд Газа.
Кои държави се присъединиха — и кои мълчат
Около 60 правителства бяха поканени да се присъединят, но само малцина от западните съюзници на Вашингтон приеха публично. Засега Унгария и България са единствените подписали членове на ЕС. Сред другите държави, положили подписа си, са Аржентина, Израел и Саудитска Арабия. Два от най-големите противници на Вашингтон — Русия и Китай — също бяха поканени, но засега не са поели твърд ангажимент.
Този разнороден списък повдига въпроси: става ли дума за реална алтернатива на съществуващите структури или за паралелна организация, която цели да преначертае ролите на вече установени институции? Според много анализатори подобно предложение е атака срещу ООН — организация, която Тръмп казва, че уважава, но която многократно е критикувал за неспособност да решава конфликти.
Дипломатическа игра на нерви
Появата на държави като Аржентина, Израел и Саудитска Арабия донася тежест, но липсата на широк международен консенсус изпраща сигнал за разделение. Каква е цената на подписа и какво гарантира, че решенията на Съвета ще бъдат легитимни пред глобалната общност? Това са въпросите, които останаха без задоволителен отговор в Давос.
Защо Испания каза не
Решението на Санчес да отклони поканата бе съпроводено с ясна реторика: „Оценяваме поканата, но ще я отклоним“, каза Санчес пред репортери след лидерска среща на ЕС в Брюксел. „Правим това основно и най-вече в името на последователността“, посочи испанският лидер и добави, че решението е в съответствие с многостранния (мултилатералния) ред, системата на ООН и международното право.
Това не е просто дипломатическо маневриране — според Санчес отказът е акт на принципност. Посочването, че тялото „не включва Палестинската автономна власт“, звучи като тежък аргумент: как може да се говори за възстановяване на Газа или за посредничество в палестинско-израелския конфликт, ако ключов палестински субект е извън масата за преговори?
Какво следва
Случаите като този рядко остават само декларации. Възниква напрежение между желанието за бързи решения и нуждата от легитимност. Тръмп вече разкри амбицията на проекта, но липсата на широк международен консенсус може да остави инициативата маргинализирана или да я раздуе в дипломатическа битка.
Испания избра последователност и ангажираност към многостранните правила. Други държави избраха друго. Какво ще донесе това на практика — подкрепа за бързи решения или нов фронт на разделение — е въпрос, който остава отворен. Читателите могат само да следят следващите ходове: кой още ще подпише, кой ще мълчи и докъде ще се простират амбициите на Съвета за мир.
