Ивелин Попов официално сложи край на дългата си футболна епоха. На пресконференция бившият капитан разкри причините за решението си да окачи бутонките — на 38 години, след над две десетилетия по терените на България и Европа, Попето заяви, че приключва с професионалния футбол и вече гледа напред към нова роля.
Статистика, която говори сама
Попов припомни впечатляващите цифри: 90 мача с националния отбор и 588 двубоя на клубно ниво в първенствата на България, Русия и Турция. Тези числа очертават кариера на постоянство и класа — от Литекс и Левски до Ботев (Пловдив) и Арда, от Кубан (Краснодар) до гранда Спартак (Москва), с който стана шампион. Трикратен носител на приза „Футболист №1 на България“ (2015, 2016, 2017), той не скри гордостта си, но и призна, че е време за край.
Защо сега — личният избор
„Починах си и продължавам да си почивам“, каза Попов, но отбеляза, че не стои бездействащ — бил е оставил бизнеса на други, но вече е „на терен“ по друг начин. Причината за завръщането в София е семейна: здравословен проблем на бащата на съпругата му и нуждата да е близо до близките. Затова и решението идва в средата на сезона, а не след неговия край.
Унижение или гордо напускане?
Попов бе категоричен: „Няма спортна причина за решението ми.“ Той поясни, че предпочита да си тръгне с вдигната глава, отколкото да остава и да търпи унижения, които не иска да предаде на децата си. Спомена и моментите, когато е усещал как възрастта и напрежението му тежат — и припомни инцидента с Костадинов на мача с Левски: „Не искам да ме запомнят така.“
Планът за бъдещето: спортен директор и учене от големите
Най-силно Попов е привлечен от позицията спортен директор. Той каза, че в следващите до 20 дни ще започне да обикаля клубове — първо в Испания при Атлетик (Билбао), после в Италия за ноухау, за да пренесе опита назад в България или навън. Не планира да прави школа: „Не съм привърженик да се гледа на децата като касичка.“ Според него децата трябва да се учат в големите клубове с традиции, защото малките академии често им дават поле само до 16 години.
Неразказани оферти и нереализиран Анлийски шанс
Попов призна, че е имало оферти през годините, но характерът му и лоялността към Газиантеп го спирали да бъде по-настоятелен за Англия. „Със сигурност ако бях отишъл в Англия и Астън Вила, щеше да ме тласне към друго измерение“, сподели той, но приемa, че кариерата му се разви в Русия, Турция и България.
Реакции и покани
След раздялата с Ботев треньори като Генчев и Ивайло Петков го кани да помогне. Попов призна, че е бил готов да приключи още след Ботев, но все още не усеща празнота — ежедневните ангажименти и семейството го задържат в работа и „напасване“ с децата.
Какво мисли за националния тим
Коментарът му за турнира на националите беше ясен: странно е, но цената за младите е голяма — престиж за тях и семействата им; за ветераните често това означава да не пътуват. Треньорът иска да се покаже и да победи, а Попов пожела на отбора да доминира и да трупа самочувствие. Спомена, че стадионът е впечатляващ и че треньорът ще си извлече изводи. Попов също не подмина ролята на федерацията при изравянето на съперниците — ако не са подходящи, според него може да се проведат двустранни игри.
В крайна сметка думите на Попов рисуват образ на играч, който напуска с достойнство, но и с план — да пренесе опита си в управлението и да помага на следващите поколения. Той остава фигура, чиито решения и думи ще предизвикват въпроси и ще държат вниманието — не просто заради кариерата му, а заради намерението да остане „на терена“ и извън него.
