21-годишната Ивет Стайкова, осъдена на 17 години затвор за убийството на баба си – актрисата Виолета Донева, споделя пред „България Днес“ своята версия за трагедията, която разтърси обществото. Тя отрича вината си и настоява за психиатрично лечение.
— Ивет, как премина последното заседание по делото ти?
— Бях под голямо напрежение през цялото време. В крайна сметка съдът ми разреши да се лекувам.
— В какви отношения беше с баба си?
— Трудно ми е да говоря за това, защото тя ми липсва. Беше страхотен човек, винаги е искала да уча и да се развивам. Имаше и различия между нас, но отношенията ни бяха добри.
— Когато беше дете, мечтаеше ли да станеш актриса като нея?
— Да, дори участвах във филм на баща си, но после реших, че искам да бъда лекарка и да помагам на хората.
— Спомняш ли си нещо от нощта на 19 октомври 2022 г., когато се събуди в психиатрията с обвинение за убийство?
— Не, нямам спомени.
— Имаш ли идея кой може да е убиецът?
— Да.
— Би ли села на детектора на лъжата?
— Да.
— Ще напуснеш ли страната, ако докажеш невинността си?
— Не, близките ми са тук.
— Приятелите ти останаха ли до теб?
— Някои останаха, други се обърнаха. Видях кои са истинските ми приятели, но те не са много.
— Искало ли ти се е да започнеш нов живот?
— Всеки ден. Мечтая нищо от това да не се беше случвало. Болезнено ми е, че не мога да върна баба си, но вярвам, че справедливостта ще възтържествува.
— Какви са мечтите ти?
— Да стана лекарка и да помагам на хора. Понякога ми се струва невъзможно заради ситуацията, но не спирам да се надявам.
— На кого се молиш?
— На Бог. Вярата ми е опора в трудни моменти. Моля се за свобода и справедливост.
— Как се чувстваш психически?
— Не е най-доброто състояние. Имам паник атаки, особено преди делото.
— Над 17 хиляди души подкрепиха петицията ти. Надяваш ли се това да ти помогне?
— Вярвам, че повече хора ще разберат истината и ще подкрепят невинността ми. Това е силен обществен глас, който не може да бъде пренебрегнат.
Случаят продължава да вълнува обществото, а Ивет остава в борба за доказване на своята версия и надежда за справедливост.
