Иво Христов не крие острието на думите си. Бившият началник на кабинета на президента Румен Радев описва новия кабинет „Гюров“ с твърдо обвинение: съставен е от десни неправителствени организации и десни партии, а сред назначените има явни лобисти в сферата на екологията. Според него това е пряк резултат от „злополучната конституционна реформа“ и сглобената система, която сега дава обратен ефект.
Какво всъщност се случи зад кулисите
„Борисов и Пеевски сега са недоволни от кабинета, но гласуваха промените в Конституцията, които създадоха тази порочна система и сега усещат бумеранговия ефект“, заявява Христов в интервю пред БНР. Изказването хвърля светлина върху една политическа взаимовръзка, в която решението на едни се превръща в проблем за всички.
Христов не щади и кадровите оценки. Според него не всички в служебния кабинет разполагат с нужната опитност. Особено той критикува група, чиито визитки „са експертни“, но идват от НПО сектора и носят ясна политическа окраска. Така се очертава образ на кабинет, който повече прилича на сбор от активисти, отколкото на традиционни управленски екипи.
Думите, които запалиха дебата
„До неотдавна той беше председател на ПГ на ПП-ДБ, цялата група е съставено от хора от НПО сектора с визитки на експерти, но никога не са криели политическата си окраска, такива са и Надежда Михайлова-Нейнски, която е историческа фигура от Иван Костов, останките, от което са ПП“, казва Христов. Този фрагмент подчертава разлома между експертност и политическа принадлежност — и намеква за остатъчни политически линии в новия кабинет.
Оставката на Цицелков — фалстарт или неизбежност?
Една от най-острите критики на Христов е насочена към поста „честни избори“ и бързото отпадане на назначението на Цицелков. „Мисля, че гафът с Цицелков е толкова голям, че не издържа 24 часа и оставката му е логична. А това „честни избори“ издава опит да се постави под контрол дейността на другите министри, които имат отношение към изборите и да се упражнява влияние. Намирам оставката за оздравителна“, казва той.
Тези думи рисуват картина на кабинет, в който контролът над изборния процес става предмет не само на институционален интерес, но и на политическа надпревара. Възниква въпросът: кой реално има властта да дърпа конците при бъдещи избори и какво означава това за доверието в процеса?
Опит, доказан в практиката
Христов с гордост припомня, че предишните служебни кабинети, назначени от Радев, са организирали изрядни избори, които никоя партия не е оспорила. „Тези, които Радев назначи, организираха изрядни избори и никоя партия не ги оспори. Никъде нямаше такъв причудлив вицепремиер по честните избори“, отбелязва той — и създава контраст между миналото и сегашните ходове.
Надежда за БНТ и „някакво отпушване“
Не всичко в критиките е мрачно. Изборът на Милена Милотинова за директор на БНТ Христов оценява като „някакво отпушване“. „Изборът на Милотинова дава надежда за професионално израстване в БНТ и връщане на принципи за публицистиката и новинарството, което трябва да има в една обществена телевизия“, казва бившият шеф на кабинета.
Този коментар предлага лъч надежда: въпреки политическите напрежения и обвиненията за влияние, има назначение, което носи очакване за връщане към професионални стандарти в обществената медия.
В заключение, думите на Иво Христов рисуват напрегнат и противоречив портрет на новия кабинет — смесица от политически интереси, липса на опит и проблясъци на потенциален професионализъм. Остава въпросът дали тези сигнали ще прераснат в реални промени или напрежението ще продължи да управлява дневния ред.
