Проверка на Министерството на здравеопазването в седем държавни болници установи драстични разлики в цените на едни и същи медикаменти за редки болести. В някои случаи една болница е платила стотици хиляди левове за продукт, закупен от друга за десетки хиляди.
Отчетените плащания по доставки възлизат на 114 020 552 лева. Справка с публикуваната таблица показва, че разходите при минимална и средна единична цена биха били между над 93 млн. и близо 109 млн. лева. Спестяванията спрямо минималните цени могат да достигнат близо 21 млн. лева, а спрямо средните цени — над 5 млн. лева. Данните не уточняват къде отиват тези разлики — в джоба на доставчик, болница или друг участник в веригата.
Какво показа проверката в болниците
В проверката са включени четири столични лечебни заведения — УМБАЛ „Свети Иван Рилски“, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“, УМБАЛ „Александровска“ и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, както и УМБАЛ „Свети Георги“ — Пловдив, УМБАЛ „Света Марина“ — Варна и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ — Плевен. От фирмите и болниците се наблюдават многократни повтаряния в списъка на най-големите отклонения.
Примери: едно и също лекарство е закупено за 46 427.70 лв. в една болница и за 150 402 лв. в друга. В друг случай ИСУЛ е платил 517 лв. за медикамент, докато УМБАЛ „Свети Георги“ — Пловдив е платил за същия продукт 8 500 лв.
Защо цените скачат до небето
Обяснението се крие в това, че въпросните лекарства не са регистрирани в Позитивния лекарствен списък и нямат официално определена цена. Те се купуват по специален ред за конкретен пациент, а средствата се превеждат от бюджета на МЗ чрез трансфер към НЗОК. Стенографски протоколи показват, че тези трансфери могат да бъдат надхвърлени заради значителното и необяснимо в някои случаи набъбване на цените.
Анализът на таблицата с лекарства, болници, цени и доставчици показа кои комбинации генерират най-голям потенциал за спестяване при сравнение с минималната единична цена.
Лекарства, доставчици и болезнени цифри
На първо място по потенциално надплащане е комбинацията Koselugo 10 mg, УМБАЛ „Св. Георги“ — Пловдив и доставчика „Кабо Фарма“. Следват Vyjuvek/Ultomiris, СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ и доставчик „Реимекс Фарма“, както и Ambisome при УМБАЛ „Св. Георги“ и „Кабо Фарма“.
Най-големи разлики между реално платеното и най-ниската установена единична цена има при Koselugo 10 mg — около 5.03 млн. лева, и Ultomiris — около 2.44 млн. лева (за всички болници в таблицата). По доставчици най-големи сумарни разлики са при „Реимекс Фарма“ (6.84 млн. лв.) и „Кабо Фарма“ (5.20 млн. лв.). По болници най-големи отклонения са регистрирани при УМБАЛ „Св. Георги“ — Пловдив (9.68 млн. лв.) и СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ (7.08 млн. лв.).
Конкретен пример: Koselugo в Пловдив
За Koselugo capsules (hard) 10 mg УМБАЛ „Свети Георги“ има договори с „Кабо Фарма“ и „Капитал Фарм“. Болницата е купувала и на цена, съответстваща според документацията на 25 mg, което вдига стойността на единична доза. При доставки от 18 февруари до 4 декември 2025 г. има отклонения в милиграмите, а за периода 18 февруари и 4 декември 2025 г. лечебното заведение е купило общо 92 броя на цени между 35 000 и 82 000 лева — общо около 5.6 млн. лева.
Тези аномалии сочат възможност за систематични пропуски или модели, които използват законовите вратички при дерегистрирани или нерегистрирани продукти.
Кой печели и какво следва
Данните не дават категоричен отговор кой на практика прибира разликите. Налице са обаче компании и имена, които се повтарят в материалите: „Реимекс Фарма“, „Кабо Фарма“, „ДКЦ‑Медико“, „ОТС Кепитъл“ и други структури с взаимовръзки, включително лица, свързани с тях. Антимонополни проверки през 2025 г. вече установяват нарушения, включително имуществена санкция срещу „Реимекс Фарма“ за необоснован отказ от доставка, който е възпрепятствал проучване на комисията.
С премахването на задължението за обществени поръчки през 2018 г. за лекарствата за редки болести се създаде среда, в която едно лечебно заведение може „мълчаливо“ да сключи договор с определен дистрибутор. Предупрежденията тогава останаха ненакажими, а осем години по-късно реалните последици са видими в цифрите.
Истината е, че налични са средства в системата — въпросът е кой и по какъв начин ги насочва. Докато институциите мълчат и процедурите остават непрозрачни, пациентите на редки болести рискуват да останат без жизнено необходимите терапии, а обществените ресурси да се източват тихо и системно.
