Социалният и криминален психолог Росен Йорданов влезе директно в сърцевината на тъмните въпроси, които продължават да преследват страната след трагедията „Петрохан“. В студиото на „Денят започва с Георги Любенов“ той предупреди: прибързаните заключения и политическите интерпретации само замъгляват същинските въпроси – мотивите, механизмите на влияние и евентуалните институционални пропуски.
Мотивите остават нееднозначни
Йорданов категорично отказва да приеме опростени обяснения. „Първо, имаме шест смъртни случая. Най-вероятно имаме пет самоубийства и едно убийство, или четири самоубийства и две убийства. Така, че мотивите не можем да ги генерализираме за всички“, каза той и добави, че именно тук започва най-сложната част от анализа.
Той напомни, че причините не са само в религията или криминалистиката: „Няма да ни стигне само обяснението от будизма или само обяснението от криминалистиката. Трябва и психология.“ Това изречение оставя неприятно чувство за неотложност — очевидно има пластове, които все още не сме разкопали.
Групова логика и роли
Психологът обърна внимание на структурата на групата и възможните функционални роли в нея – адвокат, счетоводител, човек, занимавал се с пиара: „Ако ги разпределим по тези роли, започва да прилича на организация.“ Така маскираната общност се превръща в обект, който изисква друг тип разследване: не само на отделни психики, а на система от взаимозависими функции.
Йорданов отбеляза и характерния за подобни структури елемент на самочувствие: „Едно чувство за превъзходство – морално, интелектуално, естетическо.“ Това „ние сме по-добри“ може да бъде ключът към разбирането как нормални хора биват въвлечени и манипулирани.
Две хипотези, много въпроси
Според психолога има две основни хипотези. Първата — финансов мотив: „Финансовият кладенец е започнал с времето да изтънява сериозно.“ Втората — реакцията след разобличаване: сигнали от родители, най-вече бащи и пастроци, които започват да натискат, да разкриват. И двете линии очертават карта на нарастващо напрежение, което ескалира в трагедия.
Йорданов предупреждава: не може да се търси единен мотив и не бива да се генерализира. Всеки от шестте случая може да носи различна мотивация — и това прави задачата за разследване особено тежка.
Ритуалност или нещо друго?
На въпроса дали става дума за „ритуално самоубийство“, Йорданов бе предпазлив: „Аз не бих избързал с твърдението, че става дума за ритуалност. Ритуалност може би има в завеждането на децата на Околчица – там има символика. Но не бих генерализирал.“ Този нюанс е важен: символиката може да бъде част от сценографията, но не и обяснение за всяка човешка трагедия.
Къде сгрешиха институциите?
Най-острата част от разговора беше за отговорността на институциите — ОД на МВР в Монтана, Държавната агенция за закрила на детето и ДАНС. Йорданов описва механизъм, който звучи твърде познат: постъпва сигнал, някой звъни, казва се „Той лъже“ и един немотивиран служител затваря случая. Или докладва се нагоре и някой казва „Не се престаравайте“.
„Как и кога започват процесите и кой е конкретно отговорен? Какъв точно е бил сигналът, който не стига до прокуратурата? Защо не стига?“ — пита психологът и настоява за издирване на преписката и санкциите. Без прозрачност, всяко обяснение ще звучи непълно.
Последният му призив е изречен спокойно, но с тежест: отговорите ще изискват задълбочено разследване и отказ от прибързани политически интерпретации. Това е предупреждение — не за сензации, а за търсене на реални причини и лица, носещи отговорност.
