Около три милиона бомби сред кофите за смет?
Оказва се, че в ежедневието ни има невидим източник на риск: около три милиона литиево-йонни батерии годишно попадат в остатъчните отпадъци, вместо в специалните контейнери. Това не е просто статистика — това е къде всъщност се крие огънят. И не става дума само за една-две искри: според оценки броят може да нарасне до 6 милиона годишно в близките години.
Икономическите щети вече се измерват със седемцифрени суми — десетки милиони евро. Застрахователите реагират рязко: някои увеличиха премиите, други изцяло се оттеглиха от сектора заради повишения риск.
Какво всъщност се случва при повреда
Демонстрации в специализирани обекти показват ужасяваща скорост: част от повредените батерии започват да димят незабавно или да горят след механично увреждане. Причината е т.нар. „термично изтичане“ — верижна реакция, при която температурата рязко скача и води до самозапалване. В камионите за отпадъци и в сортиращите инсталации батериите често се смачкват и именно това създава условия за подобни реакции.
Пожарите, които не се виждат на повърхността
Проблемът е под повърхността — буквално. Мартин Митнекер от Федералната противопожарна асоциация обяснява, че често огънят запалва няколко метра под повърхността на купчина отпадъци и гасенето може да продължи с дни. Това отнема огромен ресурс: техника, персонал и дълго време за контрол на замърсяването на въздуха и водите, които се използват при гасенето.
Струва ли си рискът? Ясно е, че не. А фактите говорят красноречиво: между 2012 и 2024 г. броят на пожарите в сектора е нараснал петкратно. Статистически в страната възникват до шест пожара дневно в сферата на отпадъците — не всички от батерии, но делът им расте.
Къде изтичат контролните механизми
През 2024 г. литиево-йонните батерии са съставлявали 46,5% от пуснатите на пазара батерии за устройства, но процентът им на събиране е едва 13,3%. За сравнение, при останалите батерии събирането надхвърля 86%. Това създава неравновесие: най-опасните и енергийно плътни елементи остават ненадеждно управлявани.
Елизабет Гизер от Координационния център за стари електроуреди алармира, че липсата на контрол над събирането е критичен проблем. Резултатът вече се вижда: през 2025 г. са регистрирани 36 по-големи пожара в предприятия за изхвърляне и рециклиране, при множество случаи вероятната причина са били литиеви батерии. Един от най-тежките инциденти бе през юли 2025 г., когато завод в Източен Тирол изгоря напълно.
Какво се прави и какво предстои
Министерството на околната среда не остава безмълвно: плановете включват забрана на еднократните електронни цигари до края на 2026 г. и засилена информационна кампания. Инициативата „Дайте празните“ (Her mit Leer) ще бъде активирана през пролетта на 2026 г., казва министър Норберт Тотшних, който подчертава, че правилното изхвърляне е ключово за безопасността на предприятията и за кръговата икономика.
Институциите призовават гражданите да връщат батериите и акумулаторите в специализираните пунктове или търговските обекти и да не ги изхвърлят в контейнерите за остатъчни отпадъци. Това изглежда просто, но цифрите показват, че мерките трябва да са по-решителни — информационни кампании и регулации, работещи за намаляване на риска.
Кой плаща цената
Пожарите не са само технически проблем — те носят човешки и икономически последствия. От предприятията до застрахователите и общините, всички плащат за едно нехайно изхвърляне. И докато броят на масово разпространените устройства расте, рискът също нараства. Въпросът е дали ще се намери баланс навреме, преди следващият голям инцидент да остави нов разход и ново разрушение.
Истината обаче е друга: простият жест да върнете една празна батерия на правилното място може да спаси съоръжение, да защити хора и да предотврати милионни щети. Ще направим ли този избор?
