Мохамед Халаф разкри охлаждането в преговорите между САЩ и Иран и чертае мрачна картина на регионален сблъсък, който не се решава за седмици или дни. „Президентът Тръмп иска намаляване на силата на прокситата на Иран в региона, докато се стигне до ликвидирането им. Но това не може да се случи в рамките на седмици и дни. Трябват години“, каза той пред БНР и подчерта: тези организации ще продължат да представляват заплаха за сигурността в региона и в света.
Халаф поставя думите си в контекста на все по-разгорещения конфликт между Израел и Ливан и на дипломатическите опити, които очевидно не дават резултат. Неговият анализ рисува картина на две страни, вкопчени във възможностите си, но лишени от лесен избор.
Ливан, Хизбулла и сухопътната офанзива
Журналистът отрази продължаващата израелска операция в Ливан и обясни защо ситуацията лесно може да ескалира. „Държавата Ливан не може да бъде изключвана. Хизбулла обяви война срещу Израел под предлог, че отмъщават за убийството на аятолах Хаменей“, каза Халаф. Той предупреждава за нова динамика на бойното поле: „Хизбулла има нови дронове, които поразяват доста граждански обекти в северната част на израелската територия.“
Реакцията от израелска страна е брутална и целенасочена — сухопътна война, в която вече са окупирани 30 километра територия. Според Халаф това не спря „Хизбулла“ да атакува позиции в северна Израел, което засили решението в кабинета на Нетаняху за още по-голяма военна операция — дори за частично окупиране на столицата Бейрут.
Тази верига от удари и контраудари изостря напрежението в региона и хвърля мрак върху шансовете за бързо дипломатическо решение. И двете страни са в тежко положение — и нямат особено голям избор, обобщава Халаф.
Преговорите, писмата и пакистанската връзка
Халаф хвърля светлина и върху дипломатическата сцена: „Президентът Тръмп казва, че преговорите продължават. Иранците – че са ги спрели.“ Но истината, според него, е по-сложна: няма директни разговори между двете воюващи страни. Вместо това се разменят писма чрез трета страна — Пакистан.
Тези писма не носят съществени пробиви. Ако се вярва на съдържанието, „няма развитие в преговорите“. Последното писмо на президента Тръмп добавя по-строги условия към предишните, а това само усложнява сценария и отдалечава евентуално споразумение.
Икономическото задушаване и неясното бъдеще
Икономическият натиск, който според Халаф упражнява Тръмп, е другият голям фактор. „Иранците вече са притеснени от това, което прави президентът Тръмп – икономическото задушаване. Нещата там са доста зле икономически и социално.“ Има недоволство сред населението — цените са високи, националната валута се разпада и хората изпитват трудности.
Халаф подчертава и геополитическите козове, които правят ситуацията двулицева: САЩ не могат просто да обявят победа, защото Иран все още държи ключови точки, сред които е Ормузкият проток, и заплашва да атакува държавите в Залива. Това задържа баланса и прави всякакво решение далеч от лесно.
Президентът Тръмп залага на сценарий за колапс в Иран и масови бунтове срещу режима, но за Халаф това е предположение без гаранции: „Дали това ще се случи никой не може да прогнозира.“
Какво следва?
Накрая Халаф оставя читателя с отворен въпрос: имаме размяна на писма и засилено военизиране, но няма ясно решение. Докато икономическото задушаване и военният натиск продължават, регионалните проксита остават активни и опасни. Това създава цикъл, в който всяка стъпка води до нова реакция — и никой не може да каже докога ще трае тази спирала.
Истината обаче остава ясна по думите на Халаф: промяна няма да стане за дни — ще са нужни години. И докато това се случва, регионът продължава да тлее, а перспективите за бърз мир остават ненадеждни.
