Румен Радев и коалицията „Прогресивна България“ взривиха политическата сцена, като според частичните резултати са на път да вземат абсолютно мнозинство — 132 места в 240-местния парламент. Избирателната активност надхвърли 50% — най-високата от 2021 г. насам, сочат данните на „Маркет линкс“, и това изглежда е ключът към победата.
Как се стигна до този обрат
Оказва се, че апатията, която през 2024 г. свали активността до 39%, е преодоляна. „Преодоляхме апатията“, каза Радев пред поддръжниците си и добави: „Това е победа на надеждата над недоверието, победа на свободата над страха“. Тези думи резонират с гласоподаватели от различни лагери — включително и с хора, които преди са гласували за прозападни партии.
Частичните данни показват: Радев завършва първи с 44,58% от гласовете (на база преброени 60,79%), докато консерваторите ГЕРБ и либералите ПП-ДБ взимат съответно 13,01% и 14,26%. Статистиката рисува картина на рязка промяна — електорални потоци са се пренасочили, а някои избиратели дори са напуснали прокремълската „Възраждане“, твърдят наблюдатели.
Реакциите и заканите
Благодарности, поздрави и предупреждения последваха мигновено. Бойко Борисов поздрави Радев, но предупреди, че „печеленето на избори е едно, управлението – друго“. Той също така настоя, че страната има „историческа възможност да прекъсне веднъж и завинаги олигархичния модел“.
От своя страна анализи и коментари говорят за „ясен победител“, според Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“, която отбелязва, че резултатите на ГЕРБ са „много под очакваното“. Политологът Теодор Славев твърди, че Радев „отне от електоралната база“ на „Възраждане“ благодарение на откритата си позиция към Русия и антиелитарните си възгледи.
Гласовете на хората
Емоциите на улицата са силни. „Просто е: хората искат всичко да се промени“, каза пенсионерката Стилиана Андонова пред АФП. Други обаче изразяват опасения: Гергана Михайлова, 47-годишна финансова анализаторка, се опасява, че страната може да промени политическата си ориентация в полза на Москва.
Какво означава това за бъдещето
Радев, бивш държавен глава (2017–2026) и бивш генерал от Военновъздушните сили, подаде оставка през януари, за да се впусне в надпреварата. Целта му е ясна: с мнозинство той иска да сложи край на политическата криза, която държи страната от 2021 г. Насреща обаче стоят реални въпроси — икономически, външнополитически и институционални.
Радев сам заяви, че страната ще продължи по европейския си път, но „силна България и силна Европа се нуждаят от критично мислене и прагматизъм“. Той също така каза, че Европа „стана жертва на собствената си амбиция да бъде морален лидер в свят, управляван от нови правила“ — думи, които ще отприщят дебати за външните приоритети на страната.
По думите ѝ обаче ще бъде възможно да се обсъждат различните варианти за бъдещо правителство едва след като стане известен броят на партиите, преминаващи 4%-ния праг за влизане в следващия парламент.
Няколко неотложни въпроса
Как ще управлява мнозинството — с компромиси или с решителни промени? Дали обещанията за борба с корупцията ще издържат на реалната власт? И най-важното — ще запази ли страната проевропейската си посока или ще последва друг курс? Отговорите ще дойдат скоро, но преди това новата конфигурация вече разтърси политическата карта.
Това е моментът на истината: победа в изборите или начало на истинско управление? Радев и неговите съюзници имат шанс да изпълнят обещанията — и едновременно с това да отговорят на множеството съмнения и тревоги, които този резултат пробуди.
