Продължава разследването на мистериозната смърт на тримата мъже, открити мъртви в бившата хижа „Петрохан“. Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев бяха съдружници от години с издирвания Ивайло Калушев и наематели на хижата от 2020 г. Историята обаче придоби неочаквани нюанси след откровенията на жена, която ги познава повече от две десетилетия.
Нейният разказ прави картината по-жива и същевременно по-непозната: срещнали се в Мексико, работили заедно, приели гости и пазели място, което според нея не било затворено общество, а личен дом. Какво стои зад тази версия и кои детайли дават друг контекст на трагедията — ще се опитаме да проследим нишките, оставени от нейния глас.
От Мексико до планината: как започна познанството
„Ходих на гости в Мексико, там имаха фирма. Бяха учители, инструктори по гмуркане. Всъщност всички българи, които ходеха там, бяха много – те отиваха на тяхна сметка като гости, за развлечение, безплатно“, споделя жената пред Bulgaria ON AIR. Този откъс хвърля светлина върху живота им далеч от Родината — общуване, обучение и общ бизнес, който ги е свързал с голяма общност българи в чужбина.
Познанството й с Ивайло, Дечо и Пламен продължава около 20 години. Тази продължителна връзка дава тежест на думите й — не е случайна посетителка, а човек, който проследява техния път в годините.
„Не беше хижа, това беше частен дом“
Жената повтаря нещо, което звучи като ключ към разбирането на мястото: „Там имаше хора със семейства, с малки деца, приятели на приятелите на приятелите, роднини на някого – не знам. Непрекъснато имаше хора, които ходеха за развлечение, с идеята, че това не беше хижа, това беше частен дом вече“.
Тази дума — частен дом — променя начина, по който гледаме на хижата „Петрохан“. Нещо, което на карта може да изглежда като обществена къща за гости, всъщност е било пространство с интимна, социална динамика: събирания, приятелства, посещения по покана. И така, мястото става сцена не само за ежедневие, но и за загадъчни събития.
Социалният живот и твърденията за затворено общество
„Хората си имаха социален живот и много познати, и това не беше затворено общество. Всеки, който твърди, че било затворено общество, лъже“, казва още тя. Тази защитна формулировка звучи като опит да се разбие една от най-разпространените версии за мястото — че там имало тайнствен кръг, изолиран от външния свят.
Според нея хората дошли не по принуда, а по покана — гости, роднини, приятели. Това не отменя въпросите: защо и как тримата мъже бяха намерени мъртви, след като животът в хижата е изглеждал толкова „социален“?
Децата, тренировките и тайната школа
Жената признава, че е виждала деца в хижата, но подчертава, че това били семейства и родителите им: „Аз лично съм виждала деца само с родителите си. Казваха ми, че ще правят някакво обучение, но след това не съм ги виждала. Така че съм виждала семейства с деца, които ходят. И знам, че по-рано в миналото имало школа.“
Тази бележка за школа и обучения добавя още един слой на любопитство — какви курсове са се провеждали там, какви хора са били привлечени и как всичко това се е отразило на общността около хижата?
Заключителният въпрос остава тежък и без отговор: какво всъщност се е случило в и около „Петрохан“? Разказът от първо лице отваря врата към интимния свят на тримата мъже и техните гости, но не дава окончателни отговори. Разследването продължава и всяка нова версия ще търси връзки между живота в Мексико, фирмата, отношенията помежду им и трагедията, която ги сполетя.
