Вече 20 дни МВР мълчи. Тишината около аферата „Петрохан“ тежи като доказателство сама по себе си. Междувременно полицейски източници съобщават за нови следи — и не става дума за някакви бегли намеци, а за списъци, банкови преводи и меморандуми, които вплитат в една мрежа НПО-та, политици и бизнес фигури, близки до „Продължаваме промяната – Демократична България“.
Какво всъщност излезе от досиетата
Оказва се, че сред намерените в личната обител на Ивайло Калушев документи има име, което води право към Столична община — Мартин Янков. Той не е просто познат активист: Янков е ландшафтен архитект и основател на Фондация „Колективът“. Полицейските проверки сочат и присъда от 2011 г. по член 354А от Наказателния кодекс с 3-годишен изпитателен срок — член, който се отнася до престъпления, свързани с наркотични вещества. Тази следа дава нов, тъмен нюанс на връзките между средите около Калушев и някои градски проекти.
Парите и имената, които не могат да бъдат игнорирани
Разкритие, което поставя въпроси: кметът на София Васил Терзиев и бившата му съпруга Милена са превели 266 000 лева на личната сметка на Ивайло Иванов (Ивей) от Петроханската секта — много повече от сумата, която бе публично призната като „70–80 000 евро“. Какво стои зад тези преводи и защо МВР не дава отговори?
Към тези финансови следи се прибавя и името на бизнесдамата Саша Безуханова — човек, който призна, че е финансирала НАКЗТ, „агенцията“ на секта-проекта, и публично заяви подкрепа за природозащитни инициативи чрез MOVE.BG и SCION. Това приятелство и подкрепа поставят въпросите за прозрачността на публичните и частните средства.
НПО мрежите и меморандумите — какво се случва зад документите
Фондация „Колективът“ организира „Нестандартен дебат за София“ на 24 октомври 2023 г., модериран от Безуханова — само дни преди изборите, които доведоха Терзиев в кметския кабинет. Година след встъпването му фондацията организира конференция за Перловска река, на която се подписва „Меморандум за устойчиво управление на Перловска река“ — документ, който формално съдържа четири приоритета: точни кадастрални данни, превенция и контрол върху замърсяванията, иновации за мониторинг на водите и именуване на притоци.
Подписите под меморандума включват името на Терзиев и районни кметове, а от НПО-сектора документът е подкрепен от платформата на Безуханова MOVE.BG. На пръв поглед — civic partnership. Истината обаче е по-сложна: когато рамкови споразумения дават институционален достъп на активистки организации, границите между обществен интерес и частни каузи се размиват.
Случайност ли е паралелът с националното споразумение
Меморандумът за Перловска река върви по модела на подписаното през 2022 г. споразумение между Петроханската секта и вицепремиера и министър на екологията. И в двата случая формални документи, които нямат нормативна сила, се превръщат в вход за активистки мрежи към институциите. В резултат едни и същи хора получават платформа и влияние — без да носят политическа отговорност.
Кой ще поеме отговорност?
Това е въпросът, който виси над всичко открито до момента. Кой отговаря, когато рамкирани меморандуми дават влияние на организации, които не са избрани, но решават приоритети? Кой проверява парите и контактите между публични лица и формално граждански структури? И защо МВР остава мълчаливо, когато в досиетата излизат имена като Янков, преводи от 266 000 лв. и подписани меморандуми на общинско ниво?
Истината постепенно изплува от „досиетата Калушев“, но засега тишината говори също толкова силно. А докато институциите мълчат, общественото доверие се ерозира — прозрачността звучи все по-далечна, а отговорността остава размита.
