Какво се крие зад жестоката атака срещу Станислав Жулев — човек, върнал се от Швейцария, за да работи в родината си? Опитът за убийство, описан от партията му, разкрива поредица от тревожни събития, които не изглеждат случайни. Това не е единичен инцидент, а част от мащабна кампания, която по думите на ПП „Величие“ цели да сплаши и сломи всеки неудобен.
Какво всъщност се случи зад кулисите
Г-н Жулев — висококвалифициран инженер и координатор на „Величие“ в Гоце Делчев — е нападнат след като подава сигнал за незаконно заустване на отпадни води. Според описанието, в отговор на гражданската му съвест той е бил жестоко пребит с колове, давен в канал и заплашен, че ще бъде „заклан в дома си заедно с жена си и трите си деца“. Резултатът: множество шевове по главата, счупени крайници и тежка кръвозагуба.
Тези факти рисуват картина, в която наказанието за гражданско действие се превръща в акт на брутална опозиция — и то на терена на самото правосъдие, което по думите на партията остава „пробито“ и глухо.
Кампания срещу „Величие“ — изолирани атаки ли са?
ПП „Величие“ описва поредица от случки, които очертават координирана вълна на натиск: палеж на офиса им във Варна с неразкрити извършители, заплахи срещу други членове — изпращане на ковчези към Павел Стоименов и заплахи към семейството на Ивелин Михайлов. Публични закани от трибуни и в ефир, призиви за насилие и унижения — и всичко това в условия, в които правосъдието не реагира адекватно според обвинението.
Какво означава това за политическата сцена? Когато лидери на парламентарни формации позволяват тон, който приканва към саморазправа, границите между реплика, агресия и престъпление започват да се заличават. Истината обаче е друга: зад фасадата на „десни“ и „леви“ партии според депутатите от „Величие“ се крие тоталитарен модел, ръководен от фигури, действащи като „шефове на мафия“.
Кой охранява държавата?
ПП „Величие“ задава директния въпрос: Пази ли ни полицията, или обслужва мафията? В Гоце Делчев полицията е обвинена в престъпна пасивност — въпреки идентифициране на извършителите и техните автомобили, задържанията настъпват едва след намесата на стотици привърженици на партията. Описанието гласи, че задържането изглежда повече като действие за предпазване от „народния гняв“, отколкото като истинско правосъдно преследване.
Този детайл хвърля сянка върху ролята на институциите: когато реалността показва, че гражданите трябва да се намесят, за да видят реакция, възниква въпросът кой реално държи контрола.
Реакция и настояване за действия
Парламентарната група „Величие“ изразява дълбоко възмущение от това, което нарича системна подмяна на духа и буквата на Конституцията. Твърдението им е ясно: вместо да гарантира достоен и честен живот, политическата система работи синхронизирано в посока на тоталитарен натиск, при който всеки неудобен бива подлаган на репресии.
Именно затова „Величие“ настоява за незабавни действия от страна на прокуратурата и МВР по случая в Гоце Делчев и за прекратяване на чадъра над местните феодали. Партията заявява: „Няма да спрем да изобличаваме всеки опит за насилие над свободните българи.“
Това искане е не просто политическа декларация — то е призив към институциите да покажат, че държавата може да защити онези, които посочват нередности и рискуват живота си за общото благо.
Какво следва?
Историята на Станислав Жулев остава тест за държавността. Оказва се, че когато граждански гласове се сблъскват с насилие и мълчание от страна на институциите, въпросите стават повече от необходимост — те са въпрос за бъдещето на обществото. Когато държавата отказва да защити гражданите си, остават само два пътя: страх или борба за истината. ПП „Величие“ избира второто — и няма да мълчи.
