Самуил Попов не може да забрави нощта, когато домът му се превърна в огнена капан. Между 1:30 и мрака на неделната нощ той чува „нещо като експлозия“, излиза и вижда колата си горяща в двора. Обажда се на 112, но димът вече нахлува в стаите и семейството е принудено да търси въздух на терасата.
В този наркотизиращ миг с адреналин и страх, Попов казва, че съпругата му му е припомнила за едно съобщение — вайбър съобщение от човек, когото познава — което може да се тълкува като предупреждение. Той обещава да предаде съобщението на разследващите и поставя въпроса: случайност ли е всичко това или предупреждението се е превърнало в акт?
Как преминаха страховитите минути
Семейството разказва сцената като поредица от паника и бързи решения. Веселина Попова описва първата си мисъл: детето. „Аз силно се изплаших… изпаднах в шок и ужас. Първото нещо, което трябваше да направя, е да спася детето“, казва тя. Димът вече е достигнал етажа и излизането по стълбите е невъзможно — единственото спасение е терасата.
На първия етаж племенникът успява да излезе през странична врата, но сцената остава драматична: къща, пълна със задушлив дим, пламенеещ автомобил в двора и малко дете в центъра на ужаса.
Страх и засилено полицейско присъствие
Кметът обяснява, че към момента няма назначена охрана по досъдебното производство, но край селото има засилено полицейско присъствие — патрули и жандармерия проверяват входовете и изходите. Все пак съпругата е категорична: „Категорично се страхувам за живота, както на съпруга ми, така и на детето. Категорично.“
Този страх не е необоснован — семейството припомня и предишен инцидент от лятото, когато маскирани мъже с бухалки нахлули в сградата на кметството да го търсят. По онова време Попов не е бил там. Тази нишка на заплахата кара двойката да се пита дали става дума за едни и същи хора, въпреки че кметът отказва да набеждава кого да е.
Защо кметът мисли за връзка с работата си
Попов свързва атаката директно с общинската тема, която го държи в конфликт: нерегламентираното изхвърляне на земна маса и отпадъци. По думите му земната маса се изсипва върху частни и общински земи — често в дере — защото така транспортните фирми спестяват такса за регламентирано депо. „Ако е 160 лева един курс да се изкара, когато транспортната фирма изсипе в едно дере – няма такава такса. Тоест спестява пари“, обяснява Попов.
Той предупреждава и за друг риск, който според него е по-страшен от самото замърсяване: образуване на свлачища. „Най-големият проблем е, че може да се образува свлачище… Това ме притеснява.“
Актове, които не достигат до нарушителите
Кметът твърди, че през годините са съставяни актове от столичния инспекторат за нарушения на транспортни фирми, но те не са стигали до хората, които нарушават. Има актове за „едно и също юридическо лице“, които не са били връчени и така не следват санкции. Попов споделя, че е занесъл нови актове и в приемната на Министерския съвет с цел да бъдат предадени на тогавашния премиер Росен Желязков.
Последните му думи рисуват преход от заплахи към сурова криминална реалност: „Тогава беше за сплашване, а сега си е тежък криминален случай“, казва той. И припомня механизма за връчване на наказателни постановления: „Съставят акт, но този акт не може да бъде връчен на нарушителя, когато кметството не може да ги връчи, се връчват чрез органите на МВР“, каза Попов.
Този случай оставя повече въпроси, отколкото отговори: кой е изпратил вайбър съобщението, има ли връзка между съобщението и пламъците, и дали борбата срещу нерегламентираното изхвърляне е превърнала живота на кмета и семейството му в мишена.
