Април се оказа бурен месец за най-богатите емирства в Персийския залив. Докато ракетите и ударите променяха картината в региона, държавите накараха пазарите да се изправят – тихо, но настойчиво. Близо 10 млрд. долара бяха събрани чрез частни продажби на облигации, а някои ходове разкриват повече, отколкото официалните прессъобщения признават…
Какво се случи зад кулисите
Частните пласменти — директни сделки пред ограничен кръг инвеститори — излязоха на преден план. Те дават бърза ликвидност, но идват с по-тесен кръг купувачи и по-ниска търговска активност. Големите играчи от глобалната сцена, като „Пимко“, се явяват именно там, където публичният пазар е нестабилен. Прамол Дхаван от „Пимко“ обяви, че компанията разглежда региона като ключов и е готова да инвестира допълнителен капитал в подкрепа на суверените държави.
Абу Даби не крие, че търси „малко допълнителни средства за всеки случай“, както призна банкер, запознат със сделките. Самото емирство е емитирало 2 млрд. долара с купон 4,6% в публична липса, организирана от „Голдман Сакс“, и още 2,5 млрд. долара чрез частни пласменти, водени от „Стандард Чартърд“. Катар избра обратно техника — неговите облигации са листнати и в Лондон, за да улеснят търговията, а „Джей Пи Морган“ участва в транзакцията. Кувейт също получи помощ — „Ейч Ес Би Си“ съдействала при емисия от 2 млрд. долара с купон 4,8%.
Защо избраха частните пласменти?
Защото публичните пазари в момента са по-несигурни. Страните от Персийския залив предпочетоха да заобиколят широката публика и да договорят условията лице в лице. Резултатът: от началото на месеца Абу Даби е пласирал облигации за 4,5 млрд. долара, Катар — за 3 млрд., а Кувейт — за 2 млрд. долара чрез частни емисии в щатски долари. Общото международно заемане на Абу Даби от началото на годината достига 8 млрд. долара спрямо малко над 3 млрд. долара през 2025 г.
Какво означават числата за регионалната икономика
Войната в Иран не е само геополитика — тя е икономическа буря. Катар бе принуден да спре износа на втечнен природен газ, а петролният износ от Кувейт и ОАЕ рязко намаля. Анализатори от „Кепитъл икономикс“ предупреждават: дори и конфликтът да свърши скоро, шестте държави от Персийския залив могат да отчетат спад на БВП от 5 до 10 процента тази година.
Рисковете вече се отразиха и върху застраховките срещу фалит — петгодишните кредитни деривати на емирството скочиха до около 0,55 процентни пункта, преди да се понижат до около 0,4 п.п. след примирието. В актуализирана документация Абу Даби признава, че все още не е направена пълна оценка на икономическите щети от конфликта.
Има ли капан в спокойствието?
Сделките през април показват тактическо използване на временното примирие между САЩ и Иран — момент за възстановяване на ликвидността, докато страните оценяват загубените приходи от петрол и газ вследствие на почти пълното затваряне на Ормузкия проток и щетите от ирански удари. Паралелно държавни банки в региона също набраха стотици милиони чрез частни емисии и краткосрочен дълг, включително чрез подразделения в Азия.
Въпреки това богатството не е изчезнало — суверенните фондове управляват активи за над 3,5 трилиона долара. Но дори и с тези резерви държавите активно използват дълговите пазари, за да финансират мащабни програми за диверсификация извън петрол и газ. Това е игра на баланс: да се осигури капитал сега, без да се излага на прекомерни рискове в нестабилните публични пазари.
Кой печели и кой рискува? Истината е, че зад събраните милиарди стоят много въпроси — колко ще струва възстановяването, дали пазарите ще останат спокойни и какво ще се случи, ако напрежението се върне? Тези въпроси остават отворени…
