Поредното нападение с нож в София разбуни общественото съзнание, а думите на психиатъра д-р Веселин Герев хвърлят светлина върху възможните мотиви. „Най-вероятно става въпрос за жена с психично разстройство, която вследствие на това, че не възприема реално действителността, е тласната към агресивни действия. За съжаление, те могат да костват и живота на хора“, заяви той и постави въпроса за границата между извънредното поведение и наближаващата опасност.
Какво каза психиатърът
Д-р Герев изрази категорично мнение: най-вероятната причина за нападението е тежко психично разстройство. Той припомни, че при психотични състояния има ясни сигнали и че те не винаги остават незабелязани от близките и околните. „Според него, близките и хората от обкръжението на подобни лица могат да разпознаят предупредителни сигнали. Те биха могли да маркират конфликтно-агресивното поведение. На тази основа могат да се вземат мерки, въпреки че това не дава абсолютна сигурност“, обясни специалистът.
Как да разпознаете опасността
Психиатърът изброи конкретни маркери, които предхождат влошаването при психоза: раздразнителност, конфликтност, задаване на нереални въпроси и неадекватно поведение. „Ако става въпрос за психоза, човек дава много маркери за това, че състоянието му ще се влоши – той е раздразнителен, конфликтен, задава нереални въпроси, има неадекватно поведение. Това трябва да е сигнал за хората, че трябва по най-бързия начин да се отдалечат“, каза психиатърът.
Тези описания рисуват тревожна картина: човек, който губи допир с реалността, може да стане непредсказуем и опасен — и то във всеки момент.
Психопат или продукт на средата?
В хода на разговора беше засегната и друга тема – за „Прокурорския син“. По думите на д-р Герев психопатията често е резултат от средата: „Практиката ми показва, че психопатът се отглежда. Той е продукт на семейната среда – например, когато в едно семейство се действа с агресия“, допълни специалистът. В един друг, по-остър коментар той посочи: „Имаме си работа с един абсолютно завършен психопат. Това не е психично заболяване, а дефект на характера, който прави човек избухлив, агресивен и склонен към саморазправа“.
Така се отключва дилемата: кога става дума за болест, и кога за поведенчески дефект, вграден от ранна среда? Д-р Герев не дава лесни отговори, но кара читателя да се замисли за ролята на семейната динамика и ранното възпитание.
Кога близките трябва да действат
Специалистът припомни, че подобни случаи не са изолирани: „Имали сме такъв случай, може би преди година, когато едно момиче с тежки психични отклонения рани трима случайни души по пътя си“, допълни д-р Герев. Тази връзка между предшестващи признаци и крайни прояви подчертава нуждата от ранна намеса.
По думите му по закон сигнал за подобно поведение трябва да бъде подаден от близките до прокуратурата, поясни специалистът. Това акцентира върху отговорността на семейството и близкото обкръжение — те са тези, които често първи виждат промяната и могат да подадат тревога.
Заключението на д-р Герев е ясен, макар и неприятен: не винаги има абсолютна сигурност, но вниманието към маркерите, бързата реакция и подаването на сигнал могат да предотвратят най-лошото. В крайна сметка остава въпросът, който виси над всеки от нас: как да различим тревожните знаци навреме и какво можем да направим, за да защитим себе си и околните?
