На 55 години си отиде писателят Калин Терзийски. Тъжната новина съобщи брат му и думите му разтърсиха многобройните любители на словото и приятели на твореца.
„Вчера, на 22.1 в 20 ч., почина моя брат Калин Терзийски. Една измъчена, но велика душа напусна мизерния ни свят. Тук беше тясно за него, дано небето го побере“, написа Светослав Терзийски в своя профил във Фейсбук. Тези редове звучат като вик от раздяла — кратки, сурови и пълни с болка.
Какво точно каза братът
Братът не даде подробности, но избра силни образи: „измъчена, но велика душа“, „мизерният ни свят“, „дано небето го побере“. Всяка фраза оставя пространство за въпроси — какво е тежало на тази душа, какво е търсил писателят в живота си и защо мястото на земята е било тясно за него? Тези думи отекват и призовават за размисъл.
Пътят на един писател
Калин Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в София. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) — факти, които изграждат контраст между строгото образование и бурното литературно поприще, което той избира по-късно. През 2000 г. Терзийски се отдава изцяло на писането и оттогава неговият живот е преплетен с думите и историите, които споделя.
Работил е като сценарист в телевизии и радиа — поле, където думата трябва да бъде и остра, и милостива, и точна. В този бизнес той не остана само наблюдател: през март 2010 г., заедно с група водещи сценаристи, учредява Сдружение на българските телевизионни сценаристи (СБТС). Това е знак за човек, който не само твореше, но и се опитваше да организира и да даде глас на колегите си.
Учредител, автор, сътрудник
Терзийски е и учредител на Асоциация на писателите в България — роля, която говори за желание да бъде част от литературната сцена и да оформя нейното бъдеще. Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки. Участията му в проекти на литературния клуб „Литература*Диктатура“ довеждат до три общи книги — доказателство за творческите връзки и колаборации, които е изграждал през годините.
Носител е на няколко награди — факт, който подсказва, че трудът му е бил оценен от професионалната общност. Какви точно теми го вълнуваха повече — страданието, любовта, градската самота? Отговорите остават в страниците му, но загубата винаги отваря нови въпроси.
Какво остава след него
Творчеството остава като негов подпис. Историята на човек, който е минавал от математическо училище към света на литературата и сценариите, е изпълнена с контрасти. Дали тъкмо тези противоречия са родили „измъчената, но велика“ душа, за която говори брат му? Читателите ще търсят отговора в книгите и сценарите, които е оставил.
Братът на Терзийски избра публичната сцена на Фейсбук, за да сподели новината — кратко, силно и болезнено. Тези редове ще останат като част от обществената памет за писателя и ще предизвикват въпроси, спомени и разговори.
Поклон пред твореца
Поклонението пред паметта на един автор често означава връщане към неговите текстове, преоткриване на пасажи, които изведнъж получават нов смисъл. Калин Терзийски оставя следа като разказвач, поет и сценарист — фигура, която е строяла мостове между словото и екрана, между личното и общото.
Думите на брат му не дават край на любопитството. Те разпалват интереса към живота и творчеството на човек, чийто път бе белязан от отдаденост на писането и активна роля в литературната общност. Какво ще открие следващият читател в страниците му? Именно това търсене е начинът, по който паметта му ще продължи да говори.
