Отнесените аларми, прехвърлянето на отговорностите и опустошителната липса на координация — така звучи портретът на провала според Атанас Русев. Директорът на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията не пести думи за начина, по който институциите са се отнесли към сигнали за деца в риск около групата на Ивайло Калушев.
Какво всъщност се случи зад кулисите
„Виждаме сигнали, подавани преди две-три години, след това се появява втори, трети. Разследването и координацията между институциите стигат до задънена улица. Прехвърля се от една институция в друга без реални последствия“, изтъкна Русев. Тези думи рисуват картина на протакане и бездействие — сигнали, които остават на хартия, а не стават действия.
Това, което следва, е още по-обезпокоително: според Русев комуникацията около случая е била „бедствена“ и професионално неприемлива. Начинът, по който са третирани семействата на жертвите, е описан с твърдост: „Допусна се семействата на жертвите буквално да бъдат публично линчувани – това е далеч от всякакви представи за професионално общуване.“
Думите, които запалиха дебата
Русев не се спира само на критиките. Той анализира и явните признаци, които според него сочат, че става дума за сектантско обединение: гуру, тесен кръг лоялни мъже, ученици, обещаващи „нещо велико“, изолирано място, оръжия, кучета и месиански дух — всичко това, подчертава експертът, оформя мистична секта.
„На първо място – има гуру, този лама Калушев, който твърди, че е открил истина, стояща над всичко друго. Има последователи – този тесен кръг от четирима мъже на неговата възраст, които го подкрепят, пътуват с него, включително до Мексико и други места. Има и ученици, които се привличат с посланието: ‚Ние знаем нещо велико и можем да ви го разкажем‘,“ обясни той.
Тонът е строг и без лишни украшения: елементите, които описва Русев, не са случайни детайли, а части от по-голяма конструкция на контрол и изолация.
Кой трябва да търси свидетелите?
Един от ключовите въпроси, който Русев поставя, е методиката на разследването. От изтекла информация и показания ставало ясно, че от ГДБОП са приканили един от свидетелите да валидира показанията си, като доведе друг очевидец. „Това не звучи логично – негова работа ли е да издирва други потърпевши? През школата им за ‚приключения‘ са минали много хора. А в крайна сметка свидетелят трябва сам да доказва сигнала си“, изтъкна той.
Тази реплика оставя неприятен въпрос: къде е границата между подкрепа и прехвърляне на отговорност върху най-уязвимите?
Мрежа от зависимости и неясни хипотези
Психологът Иван Игов добавя още пластове към мрачната картина. Той се пита „какво точно се е случило извън ‘чистата секта, която е съществувала там’“ и изразява надежда, че с идването на новото правителство ще се работи по-активно по проверка на всички документи.
Игов говори за широка мрежа от зависимости и връзки, при които чрез компромати могат да се създават натиск и зависимост. „Теоретично е възможно уязвими хора да бъдат използвани за натиск. Но това са хипотези“, подчерта психологът, като оставя отворена вратата към поредица от въпроси, на които обществото заслужава отговори.
Какво следва?
Случаят „Петрохан“ според Русев не е само едно разследване — той разкрива системни пропуски: от липса на ефективна координация до начина, по който се комуникира с обществеността и засегнатите семейства. Възниква необходимост от по-строг контрол, по-ясни процедури и — не на последно място — отговорност.
Истината за това кой е заглушил сигналите и защо все още не е напълно разкрита. Остава въпросът дали институциите ще намерят сили и воля да го направят по начина, по който жертвите и обществото очакват.
