Косовският премиер Албин Курти хвърли директно послание към нацията: страната се насочва към нови предсрочни избори — и той ги нарече „ненужни“. Но зад тези думи се крие по-дълбока политическа буря, която може да върне Косово на изходна точка.
Защо се стигна дотук
Курти излезе след среща с лидера на Демократичния съюз на Косово (ДСК/LDK) Люмир Абдиджику и заяви, че усилията да се постигне споразумение за избор на президент са се провалили. Мандатът на Вьоса Османи изтече в началото на април, а временното изпълнение на функциите бе възложено на председателя на парламента Албулена Хаджиу. Проблемът е ясен и мрачен: Движение „Самоопределение“ (LVV) няма нужните 80 гласа в 120-местния парламент, за да избере държавен глава.
Какво предложи Курти и какво бе отказано
Курти обясни, че е предложил на ДСК „съвместно управление“ – вицепремиер, министър на външните работи и още три министерски поста, дори лично е предлагал Абдиджику да стане негов вицепремиер, „за да отворим нова страница“. Абдиджику, според Курти, не е приел нито едно от предложенията. Какво стои зад това „не“ — принцип или политическа тактика — остава въпрос, който мнозина си задават.
Кворум, срокове и цената на провала
Според решение на Конституционния съд парламентът има срок от 34 дни, считано от 25 март, да избере нов държавен глава. Ако до 28 април това не се случи, автоматично следват нови предсрочни парламентарни избори — трети в рамките на година и половина. Последните избори бяха на 28 декември 2025 г. и в този контекст перспективата за още едни избори звучи като политическа бумерангова цикличност.
Курти не крие и прагматичната страна: „Новите избори ще струват най-малко 1 милион евро и няма да доведат до решение, тъй като (отново) няма да имаме 80 депутати за кворум“, каза той. Парите и времето на държавата се превръщат в аргумент срещу повторна разправия на урните — но кой ще отстъпи?
Кой стои на каква позиция в парламента
Реалното разпределение на силите е ключът. На изборите през декември 2025 г. LVV печели 57 места, Демократическата партия на Косово (ДПК/PDK) на Бедри Хамза — 22 места, ДСК/LDK — 15 мандата, Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) — 6 места, а за малцинствените общности са гарантирани останалите 20 места (10 за етническите сърби и 10 за турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани). Тази аритметика прави избора на президент почти невъзможен без компромис.
Пропуснати срещи и обвинения за бойкот
Курти не крие разочарованието си: лидерите на опозицията и техните депутати провеждат много срещи един с друг, „но не и срещи с мен“. „Няма липса на сериозност или искреност от моя страна. Съществува вид бойкот (от страна на опозицията)“, заяви той. Това обвинение очертава линия на напрежение — кой саботира диалога и защо? Възможно ли е стратегическо въздържане да се превърне в инструмент за блокада?
Какво следва и кого ще засегне това
Курти е изпратил писмо и до лидера на най-голямата опозиционна партия ДПК/PDK Бедри Хамза по въпроса за президента, но подчерта, че предложението за съвместно управление е било адресирано единствено към ДСК. Този ход оставя отворени въпроси: дали ще има нови преговори, кой ще направи първата крачка и доколко обществото е готово за поредна политическа въртележка?
Историята засяга не само политическите лидери — тя засяга държавата, бюджета и доверието на гражданите. И докато сроковете тиктакат, в Косово се засилва усещането за задънена улица… и всички чакат да разберат кой ще излезе от нея с решение.
