Мюнхенската конференция по сигурността остави горчив вкус — и не защото липсваха решения, а защото посланията бяха сурови и тревожни. Бившият заместник-външен министър Любомир Кючуков не скри разочарованието си: „Мюнхенската конференция по сигурността не даде повече сигурност. Основното послание беше доста негативно.“
От мнението на експерти до откровени политически позиции — това, което досега се обсъждаше в анализи, сега бе изказано от трибуната. Според Кючуков това е признак за ерозия на следвоенния световен ред и за доминиращо настроение, което „предизвиква доста сериозни притеснения“.
Думите, които изостриха атмосферата
Името на разговора беше „твърда сила“. Кючуков цитира поредица от изказвания, които не оставят място за спокойствие: „Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че този световен ред, базиран на правила, вече е минало. След това Марко Рубио отрече дори необходимостта от съществуването на правила, като каза, че това е опасна илюзия и глупава идея. Накрая британският премиер Киър Стармър каза, че трябва да заложим на силата и да сме готови за битка, ако се наложи.“
Тезите звучат като сценарий за подготовка — а не като план за мир. Оказва се, че думите, изречени на форума, не са случайни цитати, а „доминиращото настроение на този форум“, което тревожи наблюдателите.
Само оръжие ли е отговорът?
В центъра на дискусията постепенно излезе идеята за сведение на силата до чисто военно измерение. Кючуков обобщава: „През последните години свеждаме силата само до оръжие. До твърдата сила.“ Това не е изолиран призив — „и френският президент, и британският премиер, и канцлерът на Германия“ говореха в същия тон.
Темата за самостоятелен ядрен чадър на Европа бе спомената открито. Но дали разговорът за ядрените възможности няма да засени другите опции? Кючуков направи рязък контраст: „Всичко се свеждаше до това как евентуално да се подготвим за бъдеща война. Не чух нито една дума за това как да се избегне: какви мерки трябва да се вземат и какво е възможно да се направи, за да се избегне една такава война.“
Къде изчезна политиката?
Това, което липсваше в Мюнхен, е политическият и договорният компонент на сигурността. По думите на Кючуков, залагането единствено на военната мощ „съвършено изпуска политическия и договорния елемент на сигурността.“
Подписани ли са гаранции? Има ли рамки, които да ограничат рисковете? Тези въпроси останаха без отговор, особено след като последният двустранен договор за ядрените оръжия между Русия и САЩ „изтече и в това поле няма договорености“.
Кючуков завършва с мрачна формула, която обобщава смяната на парадигмата: „Според него в момента можем да говорим за „свят без правила от позиция на сила“.“
Какво следва и защо това трябва да ни тревожи
Истината, която проблясва между редовете, е проста и притеснителна: ако глобалните дискусии се концентрират върху готовността за битка, а не върху превенцията, рискът от ескалация расте. В Мюнхен не се говореше как да се изграждат механизми за мир — говореше се как да се подготвим, ако мирът се счупи.
Поради това посланията от конференцията звучат като предупреждение. Не само защото се обсъждат оръжия и чадъри, а защото политическите инструменти и споразумения, които някога фиксираха правилата, изглежда се смаляват. И когато правилата изчезват, остава само силата — а това променя играта по начин, който малцина изглеждат готови да обсъдят публично.
