Ръководството на Левски не пропусна да поздрави легендата на клуба Станимир Стоилов, който днес празнува своя 59-ти рожден ден. Но зад простия поздрав се крие история, пълна с обрати, победи и моменти, които промениха облика на клуба.
Как започна всичко
Оказва се, че пътят на Стоилов не е бил еднопосочен и лесен. Започва футболната си кариера във втородивизионния „Хасково“, откъдето през 1990 година преминава в „Левски“. Там, със синята фланелка, записва 262 мача и вкарва 51 гола — цифри, които вече звучат като знаме на преданост и класа. Какво означават тези числа за един клуб? Повече от статистика — те са спомени, решителни моменти и решаващи попадения.
Върхове на терена и на таблото с титли
Като футболист Стоилов не просто играе — той печели. Четири шампионски титли на България (1994/95, 1999/2000, 2000/01 и 2001/02) и пет национални купи (1991, 1992, 2000, 2002, 2003) оформят една кариера, която няколко пъти е докосвала върха. От 1992 до 2000 година бележи и с националния екип — 14 мача и 3 гола. Пътят му преминава и през чужди отбори — „Фенербахче“ в Турция, ЦСКА, „Кампомайорензе“ в Португалия и „Славия“ — все стъпки, които оформят профила му като играч с богат опит.
Преломът: от играч към треньор
Треньорската кариера на Стоилов започва в началото на 2004 година като селекционер на юношеския национален отбор до 16 години. Но промяната става бързо — от лятото на 2004 г. той се превръща в старши треньор на „Левски“ и взривява очакванията. С „Левски“ печели два пъти шампионската титла (2005/06 и 2006/07), два пъти Купата на страната (2005 и 2007) и два пъти Суперкупата (2005 и 2007). През сезон 2005/06 тимът достига до 1/4 финал в турнира за Купата на УЕФА — постижение, което все още събужда носталгия у феновете.
Кой ще забрави първия български треньор в Шампионската лига?
Именно начело на „сините“ Стоилов става първият български треньор, чийто отбор влиза в Шампионска лига — през сезон 2006/07 година. Това е моментът, в който името му се превръща в символ на национална гордост и професионализъм. Какво стои зад този успех? Дълга работа, стратегически ходове и хора, готови да последват визията му.
От националния отбор до чужбина — непрекъснато движение
През 2007 година Стоилов е селекционер на националния отбор на България в двата мача срещу Беларус от квалификациите за Евро 2008 и печели и двете срещи. Поема отново представителния отбор в началото на 2009 година и остава на поста до септември 2010 г. Следват други клубни предизвикателства — „Литекс“, „Анортозис“ (Кипър), „Ботев“ (Пловдив), „Астана“ (Казахстан) и националният отбор на Казахстан. В началото на септември 2021 г. се завръща в „Левски“, а през 2022 г. печели Купата на България начело на „сините“. В момента е треньор на турския „Гьозтепе“.
Реакцията на клуба и посланието
ПФК „Левски“ не просто изпрати поздрав — клубът избра да подчертае цялата пътека на Стоилов и да му пожелае бъдещи успехи. „ПФК „Левски“ пожелава на Станимир Стоилов здраве, лични и професионални успехи“, написаха от клуба. Тези думи затварят една глава, но отварят много други въпроси: какво предстои за легендата, кои са новите върхове, които ще търси?
Историята на Стоилов е доказателство, че кариерата може да бъде много повече от титли и статистика — тя е низ от решения, мигове на смелост и връзки, които оставят отпечатък върху отбори и фенове. Днес Левски го поздравява, но пътят му продължава и интригата остава — защо именно той успя да превърне клубна съдба в национална легенда?
