Мълвата обикаля квартала: мъж падна от високо и почина, а времето за помощ се превърна в главен въпрос. Според очевидец Георги Арсов линейката е пристигнала… след 24 минути. Тези числа издълбаха разгорещен дебат за организацията на спешните служби и за това кой носи отговорност, когато всяка минута е на стойност живот.
Какво се случи на 10 май
На 10 май Арсов забелязва непознат мъж в безпомощно състояние на земята. По думите му пострадалият е паднал от дърво след като се е качил на близо 5-метрова стълба. Мъжът е бил в безпомощно състояние и според Арсов губел пулс още при първия сигнал — факт, който се потвърждава от прослушването на телефонните записи, върху които медиците посочват, че подателят е съобщил, че пострадалият губи пулс.
Арсов разказва как е звънял три пъти на 112 и на Спешна помощ. „Бърза помощ първо започна да ме разпитва как се казва човекът, къде работи – въпроси, на които аз трудно бих могъл да отговоря, тъй като не го познавах. Обясних им, че не познавам човека, но те продължаваха да настояват“, каза той в ефир. Полицията идва 10-15 минути след сигнала, а според Арсов Бърза помощ пристига накрая — след 24 минути, за да констатира смъртта.
Къде закъсня помощта?
От Спешна помощ обясниха, че забавянето не е било случайно, а причинено от затруднен трафик и временна реорганизация на движението в столицата, свързана с велосипедното състезание „Джиро д’Италия“. Медиците уточниха, че маршрутът на линейката се е удължил с около 5 минути, тъй като „Цариградско шосе“ е било затворено за автомобили.
Истината обаче е по-сложна: записите показват, че още при първото обаждане е отчетено, че пострадалият губи пулс. Това поражда въпроса — можеше ли реакцията да бъде по-бърза, ако приоритетите при приемането на сигнала са били други? Георги Арсов е категоричен, че реакцията е можела да бъде по-бърза и че „можеше да се направи повече от това, което се направи в ситуацията, в която се намирахме“.
Пулс, обаждания и часовник
Тезата за петте допълнителни минути, които Спешна помощ посочва заради обиколния маршрут, трудно успокоява близки и съседите. Когато записите сочат загуба на пулс още при първия сигнал, всяка секунда натежава — и именно това напрежение развива разгорещени речи за реформа.
Предложение за реформа
Реакцията на обществеността бе подкрепена и от критика на бившия здравен министър Стойчо Кацаров, който посочва, че системата е лошо организирана и се нуждае от сериозна промяна. „Тук имаме едно или две места, на които има линейка, която трябва да обслужи цяла София“, казва той и предлага всяка болница със спешно приемно отделение да разполага със собствени линейки и екипи от парамедици.
Кацаров обяснява, че добрият модел е да има между 5 и 8 напълно оборудвани спешни центъра, разположени в различни части на града, така че „линейката да не тръгва от Сточна гара, а на практика от квартала, в който се намираш“. Според него това би скъсило времето за пътуване „страшно много“.
Думи за размисъл
Загиналият е бил 56-годишен и е работел в университет в близост до мястото на инцидента — факт, който прави случая още по-болезнен за хората около него. Местните с тревога питат: Какво ще стане, ако следващият път задълженията и маршрути отново надделеят над спешността? Кой ще носи отговорност, когато времето изгуби своята стойност?
Арсов завършва твърдо: „Ако се обърне внимание на хората, които са отговорни за това, има шанс в бъдеще да се предотвратят такива инциденти.“ Тези думи остават като призив — не само за разследване на конкретния случай, но и за по-широка дискусия за това какво означава истинска готовност в моментите, когато всеки дъх е важен.
