Любен Дилов — емблематичен интелектуалец, политик и общественик — ни напусна в началото на месеца, оставяйки след себе си богато литературно и публицистично наследство, но малко материално богатство за близките си. В публичната памет ще остане и като личността, отговорна за поредица фалити в българските медии.
Кариерният път на Дилов-син през повече от 30 години е свързан предимно с медии, продуцентство и издателска дейност. Той бе сред пионерите на частния медиен пазар след 1989 г. и стоеше зад някои от най-популярните формати на прехода.
От „Ку-ку“ до раздяла с партньора
Още преди да навърши 30, Дилов е сред идеолозите и акционерите в компаниите зад предавания като „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ и ранните години на „Шоуто на Слави“. Като съдружник и главен сценарист той участва в управлението на ранните продуцентски компании около Слави Трифонов.
Двамата се разделят, когато Дилов създава движението „Гергьовден“ през 1996 г. По свидетелски разкази при разпада Дългия брои на партньора си 200 000 долара кеш, а Дилов обещава пет години да не се занимава с телевизия. Когато „забраната“ отпада, Любо опитва да се завърне като продуцент и водещ, но авторските формати „Удавете водещия“ и „Пуснете водата“ не успяват и носят тежки финансови загуби.
Печатни проекти и издателски провали
Дилов е заемал дялове и ръководни позиции в големи вестници и списания у нас — позиции, които по-късно бележат бърз и болезнен край. След провала на в. „Експрес“ той остава най-дълго като съсобственик и главен редактор на „Новинар“, но продава изданието за жълти стотинки през 2016 г.; месец по-късно вестникът спира да излиза.
Дългогодишната му връзка с българското издание на „Плейбой“ също приключва с упадък — в последните години списанието продава по едва 300–400 броя. През 2020–2021 г. чрез дружеството „Еуропео – България“ (в партньорство с Иванета Манджукова) Дилов откупува и рестартира правата за издаване на престижно италианско списание у нас, но двуесеничното томче от 200 страници се оказва без приходи от продажби и остава повече за витрини и кабинети, отколкото за масов читател.
Парадоксът на твореца и бизнесмена
Като автор на над десет книги Дилов отчита минимални приходи от авторски права. Всъщност единственият му значим приход остава сценарият на сериала „Седем часа разлика“, който до днес носи пасивни лицензионни възнаграждения.
От другата страна на баланса стои депутатската му кариера — Любо получава „тлъста“ заплата като народен представител в осем парламента. Но бохемският му стил на живот, скъпите хобита като гмуркане и предпочитанията в личния живот не позволяват да натрупа сериозни спестявания.
Парите и мълвата
Злите езици шушукат, че колегите му от ГЕРБ така и не го заменят като депутат след инфаркта на 20 април, защото били наясно с тежкото му финансово състояние. Според тези разкази лидерът Бойко Борисов лично наредил да оставят депутатската заплата на приятеля му да тече, за да може тя да покрива медицинските му разноски. Това остава в публичния разговор като обяснение за продължилото му депутатско възнаграждение.
Последиците от медианните му експерименти са видими: поредица печатни и телевизионни проекти, които в крайна сметка не успяват да устоят на пазара. И ако творческото наследство на Дилов ще се цитира и препечатва, материалното наследство изглежда символично — „стотинки“ за онова семейство и близки, които остават накрая.
Любопитството около финансовата равносметка на кариерата му продължава да вълнува и днес — между признанието за приноса му в културния и медийния живот и жестоката реалност на бизнес неуспехите.
