Любослав Пенев навършва 60 години днес. Роден на 31 август 1966 г., той е едно от най-разпознаваемите имена в българския футбол — голмайстор, който после стана президент и треньор, и който все още води отбора на Локомотив (София).
От юноша на ЦСКА до звезда в Испания
Пенев е юноша на ЦСКА и в края на 80-те печели почти всичко в родния футбол като част от големия отбор на Димитър Пенев. През 1989 г. тимът достига полуфинал в турнира за Купата на носителите на купи, но деветката пропуска мачовете с Барселона заради контузия. Лятото на същата година го отвежда във Валенсия — там „Ел Голеадор“ се превръща в любимец на феновете и остава до 1995 г. Ликът му дори е оставен на видно място в тунела на стадиона на „прилепите“.
През 1995 г. Пенев преминава в Атлетико Мадрид, където става голмайстор на отбора и извежда „дюшекчиите“ до златен дубъл. В Ла Лига играе още за Компостела и Селта, преди през 1999 г. да се завърне в ЦСКА и да поеме ролята на президент на своя любим клуб.
Неочаквано завръщане на терена и финалите в Европа
През 2001 г. Любо отново решава да бъде футболист и под ръководството на Аспарух Никодимов доставя силни мигове за феновете: ЦСКА елиминира Шахтьор (Донецк) и достига до мачове с Милан в турнира за Купата на УЕФА. През 2002 г. Пенев сложи край на кариерата си като играч в Локомотив (Пловдив).
Националната фланелка и паметните моменти
За националния отбор Пенев записва 62 мача и реализира 14 гола. Дебютира през 1987-а, а последният му мач е срещу Испания на Мондиал’98 във Франция. Един от най-известните му моменти е асистенцията за Емил Костадинов при прочутия гол в 90-ата минута на „Парк де Пренс“ през 1993-а — комбинация, родена още от сътрудничеството им в ЦСКА.
Пенев пропуска световното първенство в САЩ заради коварна болест и се завръща на терена през есента на 1994-а. На Евро’96 отбелязва автогол срещу Франция, което предизвиква критика от част от родните медии. Тогава Любо отговаря с остри думи: „Който ме уважава, ме уважава. Който не, да духа сухата“. За това изказване БФС го отстранява от отбора и той прекарва една година извън селекцията.
Характерът и резултатите му са признати и той е избран за „Футболист на България“ през 1988 г.
От треньорския дебют до шампионски и купни успехи
Треньорската кариера на Пенев започва през 2008 г., когато е асистент на Пламен Марков в националния отбор. Оттогава е водил редица клубове: ЦСКА, Литекс, България, Ботев (Пловдив), Валенсия II, Царско село, ЦСКА 1948, Хебър (Пазарджик), Локомотив (Пловдив) и Локомотив (София). През 2011 г. става шампион с Литекс, а през 2021 г. печели Купата на България с ЦСКА. През 2018 г. е кандидат за президент на БФС, но губи от Борислав Михайлов.
Здравословни битки и силно завръщане
В края на 2025 г. става ясно, че Пенев отново се бори с онкологично заболяване и започва терапия в Германия. През 2026 г. състоянието му е обявено за стабилизирано и той поема поста начело на „железничарите“ от „Надежда“ — доказателство, че волята и професионализмът му остават непроменени.
Любо Пенев е баща на две деца — Любослав Пенев-младши и Николас Пенев, който следва стъпките на баща си във футбола.
Днес, на 60-ата си годишнина, Пенев остава фигура, която е била капитан, президент и треньор на ЦСКА, оставила силна следа в Испания и върнала надежда на много фенове след трудни моменти. Честит рожден ден на една от емблемите на българския футбол!
