Неочаквано съобщение и притеснение от майката
Майката на Ивайло Калушев описва разтревожена вечерта, в която получила странно съобщение от сина си около 19:50. Тя разказва, че заради увлечението му по будизма често са разговаряли за смъртта и че Ивайло е споделял желание да умре по начин, който да го лиши от възможността за прераждане. След съобщението тя го попитала само дали е жив, опитала се да се свърже по телефона му и установила, че мобилният е изключен.
Думите й рисуват образ на човек, който има особено отношение към края на живота — не страх, а студена решимост и спокойствие. „Той през годините правеше много луди неща. Беше хладнокръвен в тях“, казва майката, която изпитала тревога след това съобщение.
Съобщение от приятел: „Сбогом, приятелю“
По-късно приятелят Деян Илиев признава, че също получил тревожно послание — малко преди 20:00 на 1 февруари: „Сбогом, приятелю. Ние много се уморихме и повече нямаме сили. Върни се в Мексико“. След това Деян пробвал да звънне на няколко от приятелите в групата — Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев — но никой не отговарял.
Заради силния снеговалеж Деян не тръгнал веднага към хижата. На 2 февруари сутринта обаче майката на Калушев го потърсила, казала, че е получила притеснително съобщение, и в 9:30 той и жена му тръгнали към мястото.
Първата гледка: изгоряла хижа и три тела
Когато пристигнал, Деян минава зад хижата — от тази страна пламъците били само по покрива. Той извикал по имена, но никой не отговорил. При предния вход видял хижата напълно изгоряла — тлеещи въглени и много пушек. На около 5–10 метра от входа, близо до колибата на голямото куче, върху снега лежали три тела, които не мърдали. Деян се приближил и разпознал Пламен, Дечо и Ивайло Иванов.
Разказът му е суров и детайлен: Пламен и Ивайло лежали по гръб, Дечо — по очи, в средата. „И тримата бяха мъртви с кръв до главите“, казва той. До Пламен на земята видял черен пистолет. Качвайки се по стълбите, видял, че коридорът на втория етаж е пълен с пушек и нищо не се вижда. Решил да излезе.
Гилзи навсякъде, като от филм
Фоайето на първия етаж било обсипано с гилзи — десетки, „точно като на филм с голяма престрелка“, според Деян. Той описва гилзите като с дължина до 4 см и дебелина 7–8 мм, смятайки, че не са от патрони за пистолет, а по-дълги и по-дебели. След като разказал какво видял на патрул на гранична полиция, се обадил на 112 и през деня съдействал на органите на реда, като доброволно дал обтривки от двете си ръце.
Тези подробности — черен пистолет до тялото на Пламен, десетки гилзи по пода, силен пушек — оформят мрачна и притегателна картина, която оставя много въпроси без отговор.
Последните думи на Дечо и липсата на отговор
Майката на Дечо също дала показания. Тя изпратила последните си съобщения със сина на 1 февруари около 19:07 и му попитала как е и дали е навалял сняг. Дечо отговорил „Супер съм“. В 19:39 майката му писала отново дали ще дойде във вторник — защото на 3 февруари трябвало да отиде до офиса си — и не получила повече отговор, нито същата вечер, нито на следващия ден. Това било необичайно за него. Тя подчертава още, че синът й „никога не е имал каквото и да било огнестрелно оръжие“.
Въпроси, които остават
Показанията рисуват сюжет на мрачни послания, внезапно мълчание и сцена като от филм — обгоряла хижа, тела, пистолет и десетки гилзи. Какво означава странното съобщение „Върни се в Мексико“? Дали разговорите за будизма и желанието да не се преражда имат връзка с това, което се случи? И защо телефоните на всички останаха без отговор точно в онази нощ?
Историята е изпълнена с напрежение и противоречия — и само свидетелските показания предлагат фрагменти от пъзела. Остава да се види какви ще бъдат следващите ходове и дали отговорите ще изяснят мистерията около онези късни съобщения и онова, което Деян видя на снега.
