Ралица Асенова не крие гнева и недоверието си. В ефира на Нова телевизия майката на Николай Златанов нарече документите и обясненията „поредният абсурд“ и отправи серия неудобни въпроси към разследващите, прокуратурата и вътрешното министерство. Тя обещава да отиде на прохода Петрохан и с кран да постави плоча в памет на убитите — защото според нея близките им бяха лишени от правото да скърбят с тях.
Какво не й се връзва
Асенова атакува детайлите от съдебния лекар: температурата в хладилните камери и високите температури, при които са съхранявани телата, според нея са в противоречие с официалните версии. Тя пита и за липсата на някои ключови изследвания: „Ивайло Калушев е десничар, фенобарбитал може да се даде и за глава, защо не е изследвано количеството му“, каза майката и настоя за обяснения.
Думите ѝ рисуват картина на объркване и несъответствия, които тласкат семейството към иск за истината пред прокуратурата — подаден от петима близки, но без отговор до момента.
Два проекта в черепа — какво означава това?
Един от най-тежките детайли, които Асенова повдига, е находката в черепа на сина ѝ: „В черепа на сина ми са открити два проектила — това означава или два куршума, или един куршум, който се е разпаднал. Това трябва да ми се разясни, мога да поискам и нова експертиза.“ Тя описва и охлузвания и рана „много голяма и е без кожа, като от нагряване“ — белези, които според нея изискват обяснение, а не спекулации.
Липсващи изследвания и липсата на смисъл
Асенова обръща внимание и на нещо, което според нея противоречи на твърденията за намерение за самоубийство: „Няма съдържание на стомасите на тримата от Околчица. Къде е логиката да не се изследват, след като ни казват, че тримата от Петрохан не са яли, защото са планирали да се самоубият.“ Тя посочва и датата в смъртния акт на Ивайло Калушев — 7 февруари — като още едно място за проверка.
Страх или мълчание сред експертите?
Майката разказва, че е свързала няколко патолози, за да поискат оглед на телата, но „нито един не събра смелост да го направи. Предполагам, че ги е страх от последствията.“ Това мълчание според нея оставя вратата отворена за въпроси и подхранва недоверието сред близките и приятелите, които не вярват нито на версията за самоубийство, нито на тази за убийство.
Надежда за жив, обещание за плоча
Сред емоцията и подозренията проличава и човешката болка: „Нямаме връзка с Деян, вярвам и се надявам, че е успял да се измъкне и е добре. Не мога да коментирам, защото нямам никаква информация“, казва Асенова. В отсъствието на категорични отговори тя предприема радикален жест — да отиде на Петрохан и с кран да постави паметна плоча „на хората, които бяха убити. Това ни се дължи, защото не ни дадоха да скърбим с тях.“
Ако полицията откаже съдействие, майката предупреди, че ще постави плочата пред патрулката — образ, който ясно показва до каква степен отчаянието може да роди символични действия.
Какво остава неизяснено
Историята, както я разказва Асенова, е преплетена от документи, противоречиви находки и мълчание на институции и експерти. В центъра е болезненото настояване за отговори: за количествата на вещества, за характера на раните, за наличието или липсата на съдържание в стомасите, за яснотата около датите и обстоятелствата. Майката обещава да продължи да търси истината — с кран, с иск пред прокуратурата и с гласа си в ефира, докато не получи обяснение.
Това е разказ за семейна болка, за подозрения, които не могат да бъдат приглушени, и за решението на една майка да не отстъпи, докато не бъде изяснено какво наистина се е случило.
