Майката на Николай Златков излезе напред и разтърси пространството с категорични твърдения: убийството, казва тя, е извършено професионално, а хората, които са били в хижата, са станали свидетели на нещо, което днес се обсъжда на глас. Решението ѝ да говори сега, по думите ѝ, е продиктувано от желанието думите ѝ да не бъдат изкривявани.
Какво разказа майката
Ралица Асенова не остави неясни намеци. Тя категорично отхвърли твърденията, че близките не са съдействали на разследването и подчерта, че е била първата, която доброволно е отишла и е дала показания — още в сряда. „Доброволно отидох и дадох показания още в сряда. Бях първият човек, който съдейства на полицията”, заяви тя в интервю.
Тя описва собствената си реакция в момента, когато научила, че хижата е изгоряла и има трима загинали — веднага тръгнала към мястото, защото страхът бил, че може да се случи нещо още по-страшно. Обадила се и помолила за съдействие от Бургас или Царево, защото пътят е дълъг и не се чувствала спокойна. „Не разбирам защо се говори, че близките не съдействат. Това просто не е вярно”, каза тя.
Какви оръжия имало в хижата
Една от най-упоритите версии, които Асенова отхвърля, е за наличие на бойно оръжие. „В тази хижа няма автоматично оръжие. Това е чиста лъжа. Била съм във всяка стая, във всяко помещение“, каза тя. Според нея това, което имало, не е бойно снаряжение, а пейнтбол пушки и спортни лъкове — част от това, което те си били направили като игрище и хоби.
„Имаше пейнтбол пушки, защото те си бяха направили пейнтбол игрище. Имаше спортни лъкове. Това ли е бойното снаряжение?“, попита Асенова. Тя настоя, че всички оръжия са били законни и със съответните разрешителни. „Всеки, който е бил в тази хижа, може да потвърди това“, добави тя.
Разминаванията в разказите
Майката не крие огорчението си от начина, по който се изграждат внушенията. „Искам да говоря, защото от една седмица се изсипва жестока помия за хора, които не могат да се защитят. Имаме жертви, а още от първия ден започнаха ужасяващи внушения”, каза тя. Тези думи рисуват образ на семейство, което се чувства притиснато не само от трагедията, но и от общественото говорене.
Препятствия и впечатления от мястото
Асeнова разказа и за това как ѝ било забранено да приближи до къщата и за срещата с многобройни униформени. „Имаше страшно много униформени и въоръжени отряди. Не съм виждала такова въоръжение”, каза тя, като обясни, че не ѝ било позволено да стигне до къщата и дори първият въпрос към нея бил с какво са си изкарвали парите.
Този детайл оставя неясен въздух на напрежение: защо първият въпрос бил относно доходите, а не утешение или разяснение? За Асенова това е още една причина да проговори — да опровергае внушения, да поиска думи, които да останат в контекста на фактите, а не на слуховете.
Какво остава да се изясни
Историята, както я разказва майката, очертава конфликт между официалните версии и това, което семейството преживява и помни. Твърденията за професионален характер на убийството, за свидетели и за липса на автоматично оръжие поставят нови въпроси, на които обществото и разследването трябва да дадат отговори.
В крайна сметка Ралица Асенова призова думите ѝ да не бъдат изкривявани и настоя за почтен, фактически разговор. Тя описва преживяното в село Българи като абсолютен потрес и заявява, че няма да мълчи, докато срещу близките ѝ се сипят внушения без доказателства.
