Без джипита, без грижа, без надежда. Зловеща и тревожна картина се разкрива в сърцето на Пловдивска област, където в цели 84 села няма лични лекари. Болните – предимно възрастни хора – буквално се молят да не се разболеят, защото единственото, на което могат да разчитат, е Бърза помощ или добрата воля на роднини.
Асеновград, Карлово, Калояново – цели общини в агония. Пенсионери, самотници и хронично болни хора оцеляват ден за ден без достъп до елементарна медицинска помощ. Само в Асеновград цели 17 села са напълно изоставени от здравната система. В Карлово – още 12. А в Лъки, Първомай и Родопи – положението е също толкова критично.
„Ако се разболеем – спасявай се сам. Добре че са децата ми, иначе щях да умра в леглото“, казва с глас, пълен със страх и примирение, 72-годишната Елена от едно от засегнатите села. Лекари няма, кабинети стоят заключени, а здравната грижа е само спомен от миналото.
Националната здравна каса се оказва безсилна. Лекарите не искат да работят в села без пътища и без аптеки. От НЗОК признават – не могат да задължат нито един медик да отиде в тези населени места. Стимулите за откриване на практики са на хартия. Заявления от лекари – нула.
„Не останаха лекари – останаха само сенки от системата“, казва д-р Георги Цигаровски от Лекарския съюз. Според него, COVID-19 е довършил възрастните лекари, а младите бягат далеч от малките населени места. Кабинетите пустеят, апаратурата прашасва, а хората умират тихо, без диагноза, без лечение, без помощ.
Официалната статистика само потвърждава трагедията – ако през 2020 г. в Пловдивска област е имало 416 лични лекари, то към май 2025 г. са останали едва 393. Спадът продължава.
Това вече не е просто здравен проблем – това е хуманитарна катастрофа. В 21 век, в центъра на България, хиляди хора живеят като в тъмно Средновековие – без лекар, без достъп до грижа, и без бъдеще.
Докога възрастните в България ще умират не от болести, а от изоставяне?
И кой ще се осмели да влезе в празните лекарски кабинети, преди да стане твърде късно?
