Президентът на Асоциацията на българските футболисти (АБФ) и член на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз Мила Христова излезе с ясна и безкомпромисна позиция след слабите резултати на националния отбор в Лигата на нациите. В словото си тя поставя акцент върху причините, които стоят далеч преди самите двубои — в годините, в които се формират и формирали футболистите.
Директният удар: националният отбор не създава футболистите
„Националният отбор не създава футболистите. Той е резултат от начина, по който ги подготвяме и развиваме години преди да облекат националната фланелка.“ Това е острието на ударите на Христова — обвинение към системата, не към отделните играчи. Тя подчертава, че мнението ѝ не отменя отговорността за представянето на терена, но поставя фокуса върху източника на проблема: дългосрочното развитие.
Отговорност и натрупани проблеми
„Това не освобождава никого от отговорност за представянето на терена. Но не можем да очакваме от единадесет футболисти за деветдесет минути да компенсират проблеми, натрупвани с десетилетия.“ С тези думи Христова прави модерен, но твърд прочит — представянето е симптом, не причина. Тази позиция пренасочва общественото търсене на виновни от еднократни грешки към системни решения.
Нов мащаб на оценка
Според Христова е време да се промени и начинът, по който измерваме успеха: „Време е да спрем да измерваме развитието на българския футбол единствено с резултатите от мачовете и да започнем да си задаваме по-важните въпроси.“ Тя настоява да се мисли за процеса на развитие, а не само за крайния резултат на таблото.
Европейски резултати изискват европейски условия
„Ние искаме европейски резултати. Но осигуряваме ли европейски условия за развитието на нашите футболисти?“ Този риторичен акцент в речта ѝ прехвърля тежестта върху системата за разпознаване на талант, подготовка и възможности за професионална реализация. Христова заявява, че въпросът не е само финансов или материален — става дума за цялостен подход.
Шансът, който липсва
Президентът на АБФ изтъква болезнена, но често пренебрегвана истина: „Един млад футболист може да бъде сред най-добрите в своята възраст. Но ако на 18 или 19 години няма път към професионалния футбол, какво всъщност сме постигнали?“ Тази констатация изважда на преден план пропуските в прехода от юношески към професионален футбол — моментът, в който трябва да се дават игрови минути, доверие и реална конкуренция.
Рецептата на Христова: игрови минути и честна конкуренция
В заключение тя очертава конкретни елементи, без да назовава имуществено решения, но ясно заявява приоритетите: „Нужни са игрови минути, доверие, конкуренция, качествена подготовка и среда, в която грешките са част от израстването.“ Христова подчертава, че това не означава автоматично място в състава заради възраст или националност, а реална възможност талантът да се докаже „в условията на честна конкуренция.“
Тонът на позицията ѝ е категоричен: да бъдем взискателни към националните състезатели, но и справедливи — да изискваме повече, като същевременно създаваме условия да постигат повече. „Като президент на Асоциацията на българските футболисти вярвам, че трябва да бъдем взискателни към националните състезатели, но и справедливи към тях. Да изискваме повече, като същевременно създаваме условия да постигат повече.“ — завършва тя.
Заключението е ясно и трудно за омаловажаване: ако България иска европейски резултати, промяната трябва да започне далеч преди дните на мачовете — в подготовката, в шансовете и в средата, в която растат и се доказват младите таланти.