Ген. Кирил Радев хвърли сурова сянка върху случая „Петрохан – Околчица“, като описа образа на Ивайло Калушев като изкусен майстор на илюзии. „За мен и шестте убийства са убийства по сценарий“, каза той, и добави обвинението, че Калушев е отговорен за смъртта на 22-годишния Николай и 15-годишното момче. Тези думи оставят повече въпроси, отколкото отговори.
Какво всъщност стои зад мита
Радев рисува портрет на човек, който съчетава ум, интелигентност и манипулативна хитрост. Докато е бил в Мексико, Калушев според генерала е попаднал в среди, които са привлекли вниманието на службите. Това е началото на една история, в която връзката с органите—и особено с ДАНС—се задълбочава. Оказва се, че това е удобна почва за изграждане на мит: духовен водач, човек с връзки, човек „изпълняващ държавни поръчки“ — образ, който отваря врати и носи доверие.
Парите, доверието и скритите намерения
Материалният интерес, според Радев, е в основата на всичко. „Той е имал възможност да манипулира хората, които са били в неготово обкръжение – събира пари, много хора са му били дарители“, казва бившият директор на НСБОП. Парите не са просто приход – те са инструмент. Според експерта, с тях Калушев е създавал „бази“, които да му позволят да реализира тъмния си замисъл – сексуалния си нагон.
Това описание създава настройка на системно измъкване от погледа на закона: мит, дарители, бази, благовидни обяснения. И докато образът блести отвън, вътре може да се крие нещо друго.
Защо толкова много хора му повярваха
Радев подчертава, че останалите мъже около Калушев дълбоко са вярвали в създадения мит. Те са били „готови да направят абсолютно всичко за него“ — убедени, че изпълняват нещо специално, свързано със сигурността на държавата. Това е класическата комбинация от харизма и степен на доверие: когато човек изгражда свещен образ около себе си, околните лесно се поддават.
Отделен и болезнен е въпросът за родителите на децата, които са били в групата на Калушев. Радев е категоричен, че те не са случайни наблюдатели, а част от кръга на мъжа. Те са „преки наблюдатели на това, което се случва“, но не са предполагали, че нещата могат да стигнат дотук. Родителите са вярвали, че децата им са в сигурни ръце — и именно това доверие е позволило на ситуацията да ескалира.
Има ли надежда за справедливост?
Един от най-тежките щрихи в анализа на Радев е неговото убеждение, че „няма да се стигне до съдебна зала и никой няма да понесе отговорност“. Тази прогноза хвърля дълга сянка върху всички останали факти: убийства, измами, заблуда на държавни органи, министри и представители на бизнеса според думите му.
Очакването, че митът ще остане непокътнат, питателно запитва — кой губи от липсата на разследване и кой печели от мълчанието? Какво се крие зад структурите, които позволяват на подобни образи да процъфтяват?
Историята не е приключила
Разказът на Радев очертава механика, в която харизма, връзки и пари подменят реалността. Митът служи като прикритие, а онези, които най-много са вярвали, се оказват най-уязвими. Историята за Калушев остава отворена: има обвинения, има описани схеми, има човешка болка — но, според генерала, може да липсва финалът, който мнозина очакват.
Какво остава за семействата, за жертвите и за обществото? Въпросите стоят — и ако митът остане непоклатен, истинската цена ще бъде платена от най-уязвимите.
