Николай Михайлов влезе остро в публичния дебат за състоянието на българския футбол. В емоционално открито писмо той не пести критики към начина на управление на най-популярния спорт в страната и настоява за персонална отговорност, реални действия и дългосрочна стратегия за възраждане на играта.
„Проблемът не е само в отделен мач, отделен треньор или отделен футболист. Проблемът е в цялостното състояние на българския футбол и в начина, по който той се управлява“, пише бившият национален страж и син на дългогодишния ръководител Борислав Михайлов.
Пропуснати обещания и липса на реални резултати
Михайлов изразява дълбоко разочарование от рутината на празни думи. Според него през годините са давани много обещания, зад които не са последвали конкретни стъпки и измерими резултати. Той обръща внимание на порочния цикъл: кратък еуфоричен подем след отделна победа, последван от бързо връщане към старата действителност.
„След една гръмка победа – шум, усмивки и самохвалство. След това отново тишина, оправдания и същата стара действителност“, подчертава Михайлов, като предупреждава, че ентусиазмът не може да замести устойчиви политики.
Детско-юношеските школи като ключов проблем
В центъра на посланието стоят дефицитите в работата с младежите. Михайлов категорично заявява, че развитието на играта е невъзможно без подходящи условия за подрастващите таланти и техните наставници. Той изразява съмнения относно практическия опит на част от хората, които пледират за реформи, и настоява учебните процеси и инфраструктурата да станат приоритет.
По думите му не може да има възраждане без качествени кадри, системна работа и ясни, измерими цели.
Кой носи отговорност?
Един от най-острите пасажи в писмото е насочен към въпроса за отговорността. Михайлов припомня миналото и директно посочва, че „Боби Михайлов ви беше виновен в продължение на 20 години.“ След това той поставя на дневен ред сегашните фактори и посочва, че отговорността не може да бъде прехвърляна без последствия.
Феновете, според бившия вратар, се отдалечават от националния тим. Той описва как международните съперници вече подхождат с ярко самочувствие срещу България, а голяма част от публиката дори не следи мачовете на отбора.
Националната фланелка като символ
Михайлов защитава образа на националния тим с категорични думи: „Националната фланелка не е просто спортна екипировка. Тя е символ на държавата, историята и достойнството ни.“ Това е централна емоционална нишка в писмото — призив за уважение към емблемата и за край на примирението с посредствените резултати.
В заключението си бившият страж настоява за прозрачност, ясни цели и решителни мерки. Той призовава ново поколение управленци да поемат отговорност за бъдещето, защото според него промените вече не търпят отлагане.
„България заслужава повече! Стига обещания! Стига оправдания! Време е за отговорност!“ — с тези думи Михайлов завършва откритото си писмо и отправя ясен сигнал към всички във футболните среди.
Позицията на бившия национал обещава да разпали дебат сред феновете, треньорите и ръководните фактори. Единственото сигурно е, че думите му поставят сериозен акцент върху необходимостта от реални действия, а не от празни лозунги.
