Бях участник в катастрофата. Първо искам да благодаря на Бог че ме опази. Да почиват в мир всички които не оцеляха.
Така започва суровият разказ на очевидец, който беше на мястото на верижната катастрофа на магистрала „Тракия“, при която загинаха 11 души. С думите си той обрисува ежедневието на онзи ден — паника, движение, ранени и мъртви — и оставя остри оценки за реакцията на пристигналите официални лица.
Ранените и мъртвите останаха на земята с часове
Очевидецът описва как след катастрофата оцелелите и колегите им сами са се организирали, за да извадят пострадалите от купчините отломки. „Ние с колегите сами си помогнахме. Извадихме ранени хора. Имаше и от тях починали,“ пише той и припомня горчивата реалност на деня.
По думите му телата са оставали на земята до около 15.00 часа, а над 200 човека са стояли „с ръце в джобовете“. Тези факти формират рамката на критиката към присъстващите официални представители, които са дошли към обяд, според свидетелството.
Остро обвинение към пристигналите с костюми
Очевидецът не пести думите си за „господата с костюмите, които дойдоха към обяд“. Той отбелязва, че нито един от тях не се е обърнал към пострадалите, нито е поел видима инициатива в първите часове след инцидента. Тонът е обвинителен и изразява недоумение пред липсата на конкретна помощ.
„Как не ви дойде на многото ъкъл който имате… Тия оцелелите хора.. жадни ли са,“ пише свидетелят, като подчертава, че оцелелите са получили подкрепа предимно от други пострадали и случайни помагачи, а не от официалните структури, които присъстваха.
Кутия кроасани за полицията, не за пострадалите
Един от най-острите детайли в разказа е появата на Динко Вълев, известен като Динко от Ямбол. Очевидецът твърди, че Динко се е появил на мястото във вторник и е донесъл кашон с кроасани. „Защо Динко от Ямбол донесе един кашон кроасани и го раздаде на полицаите. А не на пострадалите….“ — така описва случилото се свидетелят, оставяйки впечатлението за неразпределена помощ и приоритети, които възмущават присъстващите.
Този детайл става символ на по-широкото възмущение: докато ранени и загинали остават без адекватна грижа, внимание и хранителна помощ отиват при служители на място.
Гласът на оцелелия и призивът за отговорност
Първите редове на разказа — благодарността към Бога и молитвата „Да почиват в мир всички които не оцеляха“ — придават човешка тежест на обвиненията. Те са рамка за гнева и болката, които прозира в останалата част от текста.
Очевидецът отправя не просто упреци, а и непримирима критика към това как са разпределени ресурсите и вниманието след трагедията. Неговите думи оставят впечатление за хаос и липса на координация в първите критични часове, когато всеки миг е бил от значение.
Историята, разказана от участник в инцидента, хвърля светлина върху сцени и решения от деня на катастрофата — от собственото спасение до въпросите за приоритетите на пристигналите и начините, по които е била оказвана помощ. Този глас, измежду многото, остава категоричен: пострадалите са били оставени да се оправят сами, а символични жестове и разпределение на хранителни продукти не са отразили истинските нужди на мястото.
