Откритие на геолози хвърля нова светлина върху земетресението с магнитуд 4,8, което разтърси Източното крайбрежие на САЩ на 5 април 2024 г. Екип от Колумбийския университет идентифицира неизвестна досега разломна зона — разлом Маунтинвил — която най-вероятно е задействала труса с епицентър в Тюксбъри, щата Ню Джърси.
Земетресението, при което според местните власти нямаше ранени или значителни щети, беше усетено в множество градове на Източното крайбрежие. „Това е едно от най-силните земетресения по Източното крайбрежие в последния век“, каза губернаторката на щата Ню Йорк Кати Хоукъл. Епицентърът бе в Тюксбъри, около 64 километра западно от Ню Йорк.
Как стигнаха до разлома Маунтинвил
Изследователите комбинираха няколко независими метода, за да локализират скритата структура. Те анализираха триизмерни данни от сеизмичните вълни на вторичните трусове, използваха лазерно LiDAR сканиране за откриване на релефни форми под растителността и направиха теренни обходи по предполагаемата линия на разлома, за да търсят издайнически следи на повърхността.
В лаборатория учените моделираха формата, налягането и триенето на скалите по предполагаемия разлом, за да проверят дали той може да се държи така, както е наблюдавано по време на земетресението. Резултатите съвпаднаха в голяма степен с регистрираните на терен данни — макар и не напълно идентично.
Рамапо не е виновникът, както се предполагаше
Първоначалният заподозрян бе известният разлом Рамапо, но учените установиха, че неговата ориентация не отговаря на посоката, необходима за задействане на труса в Тюксбъри. Това ориентационно несъответствие вероятно е попречило на освобождаването на напрежение по големия разлом и е концентрирало стреса в околната кора.
„Посоката, в която сеизмичните трусове се издигат към повърхността, съвпада с топографската следа на неизследвана досега разломна зона, разположена на 3,5 километра западно от епицентъра“, отбелязват авторите в публикувания научен труд. Именно тази зона те класифицират като разлом Маунтинвил.
Какъв е разломът Маунтинвил
Екипът описва Маунтинвил като „незрял“ разлом в древния кристален фундамент — пукнатини, които все още не са се слели в една добре развита повърхност на приплъзване. Тази структурна сложност го прави чувствителен към натрупване и внезапно освобождаване на напрежение.
Въпреки че лабораторното моделиране съвпада добре с регистрирания трус, изследователите отбелязват, че съответствието не е абсолютно. Според тях е възможно допълнително въздействие — например промяна във водното налягане или свличане на скални маси — да е дало „външен тласък“ в критична зона.
Последствия за сеизмичния риск
Учените предупреждават, че откриването на Маунтинвил променя възприятието за опасност в континенталната част на тектоничните плочи. „Тези структурни характеристики съвпадат с предишни изследвани източници на земетресения в региона. Това предполага, че незрелите разломи в кристалния фундамент могат да представляват много по-сериозна сеизмична опасност във вътрешността на тектоничните плочи, отколкото се смяташе досега“, пишат авторите.
Екипът призовава за по-задълбочено проучване на по-малко известни или напълно непознати разломни структури в гъсто населеното Източно крайбрежие. По-детайлната карта на тези зони и лабораторните тестове, подобни на проведените за Маунтинвил, са част от плана за следващите изследвания.
Какво следва
Откритието на разлом Маунтинвил не само обяснява конкретния трус от април 2024 г., но и поставя акцент върху евентуално подценявани заплахи от „незрели“ разломи. Изследователите настояват тези структури да бъдат картографирани и изучени, за да се прецени по-добре бъдещият сеизмичен риск и да се подобрят мерките за защита в района.
