Погребението на инструктора по спелеология и екстремни дисциплини Ивайло Калушев мина почти без следа в публичното пространство — само най-близките, няколко известни лица и дълбока мълчалива молитва. Но зад тази тишина остават въпроси, които тежат като камък.
Какво се случи на церемонията
Церемонията в Централните софийски гробища бе необявена и скромна — само роднини и няколко присъстващи, сред които поетът и общественик Румен Леонидов, Ралица Асенова — майката на другата жертва Николай Златков, и журналистът Владо Йончев. Нито медии, нито външни гости. Само спомените и думите, които някои от близките избраха да оставят публични.
„Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души“ — написа Румен Леонидов, оставяйки емоционален отпечатък върху случилото се.
Кои не дойдоха и защо
Преди броени дни майката на Калушев, Стела Димитрова-Майсторова, изненадващо отмени насроченото за 22 март погребение. Тя обясни в публикация в профила на Леонидов, че не може да допуска ритуалът да стане „поле за изява на медии и хора с омраза“ и избра тесен кръг от приятели и близки. Стела, известна пианистка и преподавател в Националната музикална академия, затвори своя профил и реши, че ще има погребение „когато намерим сили и усетим, че и ти си готов за това“.
Ралица Асенова пък сподели в социалната мрежа размисъл дали датата е случайна — „Дали беше планирано да е точно в деня на гората – не не беше! Дали е случайно – Иво ми е казвал не веднъж, че такова нещо като случайност просто не съществува!“ Шест дни по-рано тя не присъства на погребението на сина си Николай заради разногласия с бащата за церемонията, факт, който добавя нов пласт напрежение около вече болезнените събития.
Мястото на откриването и експертните находки
Тялото на 51-годишния Калушев бе намерено в изоставен кемпер под връх Околчица заедно с телата на 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев. Резултатите от експертизите очертаха мрачна и сложна картина: Александър е прострелян от упор в лявото слепоочие; Николай има входна огнестрелна рана от упор в челото; а Калушев е починал от изстрел в устата, считан за самоубийство.
Първоначалният балистичен анализ установи, че по ръцете на Калушев има множество барутни частици. По ръцете на Николай също са налични барутни частици, докато по ръцете на 15-годишния Александър такива липсват. Тези факти пораждат редица въпроси — кой държеше оръжието, как се нареди всичко в онзи кемпер, и защо телата бяха открити именно там?
Месец след откриването на телата прокуратурата разреши освобождаването им, за да бъдат погребани. Точно този формален момент доведе до кратката церемония, която семейството и близките предпочетоха да запазят далеч от любопитството.
Какво остава неказано
Историята е изпълнена с човешка тежест — майки, загуби, отменени ритуали и острите думи на приятели. Думите на Леонидов и Асенова са емоционален отзвук, но те не дават отговор на техническите и логически въпроси, които остават в сенките. Кой ще даде окончателната картина? Как ще се обяснят детайлите от експертизите? И най-важното — ще намерят ли близките покой и обяснение, които да утешат загубата?
Погребението може и да бе в тесен кръг, но следите от случилото се продължават да тегнат — в спомените, в анализите и в думите, които хората оставят в социалните мрежи и в страниците на близките си. Истината обаче е къде-то между тишината и фактите, и всички чакат следващите стъпки, които може да хвърлят светлина върху това, което се е случило под Околчица.
