Проф. Владимир Чуков хвърля суров анализ върху бъдещето на напрежението между САЩ и Иран — и причината може да е по-близо до дома, отколкото изглежда. Според арабиста решението за евентуален военен удар няма да бъде само външнополитическо, а дълбоко свързано с вътрешната политическа битка във Вашингтон.
Какво всъщност каза проф. Чуков
„След шест месеца американските избиратели ще се явят пред урните за междинни избори. Те оказват изключително силно влияние върху решенията, които ще вземе Доналд Тръмп“, посочи проф. Чуков в предаването „Офанзива“. Това, според него, означава, че всеки ход срещу Техеран ще бъде преценяван през призмата на предстоящите избори — и на това как ще го приеме републиканската база и широка част от електората.
По думите му американският лидер трябва да убеди републиканците защо евентуално би нанесъл удар срещу Иран и да аргументира подобна стъпка пред собствения си електорат. Историята на решенията, обяснява Чуков, не се пише само в кабинетите, а и на избирателния вот.
Преговорите в Женева — накъде вървят разговорите
Последният кръг от преговори в Женева, според проф. Чуков, е преминал по-скоро негативно. „От иранска страна стана ясно, че Тръмп е заявил съгласие за т.нар. „символично обогатяване“, а не за пълно зануляване на ядрената програма“, обяснява експертът. Това оставя празнини и не дава пълна сигурност за бъдещето на ядреното досие.
Чуков подчертава, че е необходим поне още един кръг от преговори, за да се изчистят спорните въпроси. „В момента се търси онази формула, през която може да се промуши някакво решение“, допълни той. Но дали тази формула ще изнесе стабилно споразумение — остава под въпрос.
Ракетната програма — сянката, която всичко помрачава
Има още един ключов фактор, който според проф. Чуков хвърля сериозна сянка върху възможността за сделка — ракетната програма на Техеран. Дори да бъде постигнат компромис по ядреното досие, именно ракетният капацитет остава чувствителна тема за САЩ. Това е въпрос, който не се решава лесно и може да стане клинч в преговорите.
Международната общност поставя като основно изискване гаранцията, че иранската ядрена програма е мирна и няма да се трансформира във военна. Но дори удовлетворение по този фронт би могло да бъде залято от опасенията около ракетите — и това прави картината двусмислена и опасна.
Какви са възможните сценарии
Арабистът смята, че ако се стигне до военна операция, тя най-вероятно ще бъде ограничена. „Тръмп не е заинтересован да води дълга война, защото се досеща как това ще се отрази на избирателите“, казва проф. Чуков. Една кратка, но остър намек-удар може да бъде инструмент за натиск — достатъчен, за да накара Иран „много сериозно да се замисли“ дали да приеме условията на масата.
Другият сценарий — сваляне на режима — би означавал продължителна и тежка конфронтация, при която Израел няма как да остане страничен наблюдател. Такъв развой би пренаписал картата на региона и би довел до далеч по-мащабни последици.
В крайна сметка проф. Чуков рисува картина, в която решението за удара не е техническо, а политическо и психологическо. Времето, волята да се убеди вътрешният електорат и нерешените въпроси около ядреното и ракетното досие могат да определят съдбата на следващия ход — и на целия регион.
