Почващата от Украйна война може да се разшири и да даде на Москва „коз в ръкава“ — тревожна мисъл, която вече раздвижва политическите кръгове в Европа. Истината, обаче, е по-сложна и пълна с двусмислия… Какво може да очакваме и защо всички държат очите си отворени?
Какво означава „прозорец на възможностите“
Европейски служители предупреждават, че следващите една-две години могат да се превърнат в истински прозорец за решителни действия от страна на Кремъл. Докато Доналд Тръмп бе на прага на властта и ЕС все още не е напълно укрепил военния си потенциал, Русия може да види удобен момент за тестове, посочват наблюдатели.
Мика Аалтола отбелязва, че „САЩ напускат Европа, трансатлантическите отношения са в плачевно състояние, а ЕС все още не е напълно готов да поеме отговорността“. Именно този вакуум според някои дава възможност за провокация — не непременно масирана инвазия, а внимателно подбрани действия, които да предизвикат съмнение и разделение.
Ще опита ли Путин двуфронтова игра?
Някои експерти смятат, че Русия е твърде заета в Украйна, за да води открита война и срещу други европейски държави. Естонският президент Алар Карис признава: „Русия е много заета в Украйна. Не мисля, че разполага с достатъчно възможности, за да се опита да води война и срещу балтийските държави.“
Все пак дипломатите предупреждават — рискът остава. Един от служителите подчертава, че „битката на два фронта“ е много рискована стратегия за Путин, а друг допълва, че „самоубийствената тенденция на Путин има своите граници – особено когато няма очевидна и незабавна полза“.
Не е задължително да пресичат границата
Може би най-притеснителното: атаките не трябва да изглеждат като традиционни инвазии. Аалтола и други подчертават, че Путин би могъл да избере форма на действие, която да остави НАТО в сянка — двусмислена операция, която да породи дебат дали се задейства член 5.
„Ако няма атака през границата, САЩ могат да заявят, че това не е толкова стратегически важно. Те имат ограничени ресурси в Иран, затова може би ще посъветват да се започнат преговори с Русия“, казва Аалтола, рисувайки сценарий, в който геополитическите приоритети пренасочват отговора.
Къде може да удари Кремъл?
Аалтола описва множество уязвими цели, от които Кремъл може да избира — и предупреждава, че атаката може да „приеме множество различни форми“. Ето някои от вариантите, които се споменават в дискусиите:
– Операция с дронове — не изисква преминаване на границата и е трудно да се докаже категорично кой стои зад нея.
– Действия в Балтийско море — морски операции, които да създадат напрежение и несигурност.
– Нападение в Арктика, насочено към малки острови — използване на „таен флот“, частично милитаризиран, според източниците.
Това са сценарии, които не включват класическа сухопътна инвазия, но могат да предизвикат значителни политически и военни реакции.
Кой печели от разширение на конфликта?
Според част от източниците разширяването на конфликта може да бъде начин за Русия да избегне „унизителни преговори с Украйна“. Габриелюс Ландсбергис предупреждава за този възможен ход и за стремежа на Кремъл да запази инициативата, дори ако това означава смяна на театъра на действия.
Естонският президент обобщава: „Ние сме бдителни. Ние сме готови. Ние държим очите си отворени“. Това е и най-важното послание към обществеността — че заплахите не са хипотетични и че се наблюдават внимателно различни варианти на ескалация.
Заканата не е ясна и еднозначна — тя е високо рискова, пълна с двусмислия и възможности за провокация. Европа, изглежда, вече усеща напрежението: не защото изборът е очевиден, а защото възможностите са толкова разнообразни, че само едно нещо е сигурно — никой не може да си позволи да свали гарда.
