Сензационна и дълбоко разтърсваща история от Перуджа разтърси не само Италия, но и целия свят: 50-годишната журналистка Лаура Санти избра да сложи край на живота си чрез асистирано самоубийство, след дългогодишна битка с коварната множествена склероза.
Смъртта ѝ не е трагичен инцидент, а съзнателен акт на сила и отчаяние – в собствения ѝ дом, пред очите на съпруга ѝ Стефано, тя си инжектира смъртоносното лекарство. Последните ѝ думи – публикувани чрез Асоциацията „Лука Коскони“ – ще останат в историята с болезнена поезия и сурова човечност:
„Не се тревожете за мен. Взимам усмивките със себе си… Взимам много от красотата, която ми даде този свят. И моля ви: не ме забравяйте.“
Лаура Санти не просто си отиде – тя се сбогува с достойнство, с любов и с горчивото право на избор. „Ние, които живеем с изключително страдание, трябва да сме тези, които решават – и никой друг“, каза тя в последното си послание, което вече предизвиква бурни обществени реакции.
Асоциацията „Коскони“, която подкрепя правото на достоен край, потвърди, че процедурата е извършена напълно законно, съгласно строгите критерии, определени от Върховния съд на Италия още през 2019 г.
Случаят обаче отново разпали горещия дебат в Италия: до къде се простира свободата на личния избор, когато животът се превърне в ад?
Много подкрепят Лаура за смелостта ѝ, други са шокирани. А в социалните мрежи се сипят коментари:
„Светла ѝ памет. Тя ни показа как да умираме с лице към истината.“
„Ужасно, но вдъхновяващо. Тя направи последния си репортаж – за смъртта.“
Лаура Санти вече не е сред живите, но думите ѝ остават – като екзистенциален протест срещу болката, която не виждаме, и като напомняне, че понякога най-тихите сбогувания звучат най-силно.
