Сърбия привлече руски самолет Ил-76 за борба с големия пожар в района на Делиблатските пясъци, но не е поискала помощ чрез европейския Механизъм за гражданска защита. Това съобщиха от Европейската комисия в отговор на запитване от сръбската редакция на регионалната телевизия Ен 1.
Руският Ил-76, част от авиацията на Министерството на извънредните ситуации на Русия, пристигна на летището в Ниш на 19 август. Машината бе изпратена в подкрепа на сръбските власти при овладяването на огнената стихия в Делиблатските пясъци във Войводина.
Европейският механизъм не е задействан
От Брюксел ясно посочиха, че към момента Механизмът за гражданска защита на ЕС не е бил активиран от страна на Белград. „Ако Сърбия активира механизма в отговор на пожарите в следващите часове или дни, веднага ще се координираме с европейските партньори, за да мобилизираме помощ в съответствие с реалните потребности и ситуацията на терен“, заяви говорител на Европейската комисия.
Това оставя картината на реакцията разклонена: от една страна — директна помощ от Москва, от друга — готовност на ЕС да реагира само при официална молба.
Каква помощ даде ЕС
Въпреки че Механизмът не е задействан, Европейската комисия вече е отпратила помощ по линия на други инструменти. По искане на сръбските власти Брюксел предостави сателитни изображения по програмата „Коперник“, които да подпомогнат работата на пожарникарите на терен.
Тези изображения могат да помогнат за оценка на разпространението на огъня и за координиране на действията, но не заместват въздушните средства, посочват от сръбското Министерство на вътрешните работи.
Руският помощник и аргументът за капацитета
От сръбското министерство благодариха на Москва за оказаната помощ и подчертаха, че „европейският Механизъм за гражданска защита не разполага с противопожарни самолети с капацитет, сравним с този на руския Ил-76“. Това беше използвано като аргумент в защита на решението да се привлекат руски сили за гасене.
Ил-76 е тежък транспортен самолет, способен да пренася и изсипва големи обеми вода — характеристика, която, според сръбските власти, логично го прави желан инструмент при мащабни горски пожари.
Дипломатическите сигнали от Брюксел
Европейската комисия не пропусна да коментира и политическия аспект на избора на Белград да потърси помощ от Москва. Говорителят на ЕК повтори позицията на институцията, че ЕС желае да разчита на Сърбия като надежден партньор и изрази притеснения от задълбочаването на връзките с руската държава в контекста на конфликта в Украйна.
„Когато става въпрос за помощта на Русия, повтаряме, че ЕС иска да разчита на Сърбия като надежден партньор. Както сме казвали много пъти, отношенията с Русия и режима на (руския президент Владимир) Путин не могат да бъдат „просто бизнес“, докато Русия води непредизвикана и неоправдана агресивна война на европейска територия в Украйна“, заяви говорителят.
Тонът на това изявление подчертава, че предоставянето на помощ в кризисни ситуации лесно може да се възприеме и като политически сигнал.
Истината на терена
На фона на дипломатическите послания, пожарникарите и службите продължават да работят на място. Нуждите и реалното състояние на фронтовете пред огъня ще определят дали Белград ще поиска допълнителна помощ от ЕС и дали Механизмът за гражданска защита ще бъде активиран.
Ако това се случи, от Брюксел обещават бърза координация и мобилизация на ресурси „в съответствие с реалните потребности и ситуацията на терен“. До тогава картината остава разделена: руски въздушен помощник на място и европейска подкрепа в сателитни снимки и готовност да реагира при официална молба.
