Любимецът, който не забравя Армията
Бившият наставник на ЦСКА не крие емоцията си. Сега той е от другия край на континента, начело на Сумгаит в Азербайджан, но думите му сякаш идват от Борисовата градина. „Гледам винаги, когато ангажиментите ми го позволяват. Очаквам с нетърпение победите на отбора“, призна треньорът и добави, че следи трансферите и новите попълнения с истински интерес.
Тонът е смесица от носталгия и борбен дух — стимул, който не гасне въпреки промяната на адреса. И ако има нещо, което държи искрата жива, това е мисълта за незавършеното.
Феновете и завръщането на духа на „Армията”
„Имах отлично сътрудничество с всички хора в клуба, от президента до всички останали. Имах и голяма подкрепа от феновете, те винаги са били нашата голяма опора!“ Тези думи се носят като признание за силна връзка, която не се къса лесно. Той припомня и бурната част от историята си с отбора — началото с бойкоти и крайната сцена с пълен стадион, която го прави щастлив и горд.
Какво означава това за бъдещето? За него феновете не са просто публика, а съкровище, което връща смисъл и тежест на всяка победа и всяка загуба.
Пропуснатата дузпа, която още боли
Един момент се откроява с болезнена яснота: дузпата на Турицов срещу ЦСКА 1948. „Със сигурност пропускът на Турицов е един от най-трудните моменти в моята треньорска кариера. Знам със сигурност, че е бил най-трудният и за него, защото е дете на клуба.“ Тежестта на пропуска звучи като неизлечима рана — не само за резултата, но и за възможността, която се изплъзна.
Той не търси обвинения. Вместо това говори за човешката страна: дузпите са част от живота, преди това Турицов е вкарвал решаващи положения. „Иска ми се нещата да се бяха развили по друг начин и да бяхме станали шампиони, но не се случи“, казва треньорът с искреност, която разтърсва.
Нов стадион и недовършената работа
Нов стадион за ЦСКА — тема, която предизвиква устрем и надежда. „Знам, че се строи нов стадион, че ще бъде много красив и че клуб като ЦСКА заслужава да има нов стадион.“ Тези думи звучат почти като обещание към бъдещето.
И тук идва изненадващото признание: „Сигурен съм, че в бъдеще бих искал да се върна, защото както казват хората в нашата страна, имам някои недовършени работи (смее се).“ За един треньор това „недовършено“ е повече от личен финал — това е ангажимент към историята и към очакванията на хората.
Азербайджан и новите предизвикателства
Пренасяйки се в Азербайджан, той не е забравил уроците си. „В момента съм старши треньор на Сумгаит и честно казано, направихме много хубави неща с този клуб. В момента сме четвърти в класирането и мнозина ни смятат за голяма изненада в Азербайджан.“ Гордостта е явно щастлива от постигнатото, но стремежът към повече остава.
„Искам да продължим да се опитваме да поддържаме това ниво на игра и резултати“, отсича той — ясен сигнал, че целите му са сериозни и че амбицията не е загубила остротата си.
Какво следва?
Остава въпросът, който виси в разговора: ще видим ли този човек отново на треньорското място в Борисовата градина? Той оставя вратата открехната, с усмивка и с думите за „недовършената работа“. А феновете — и всички, следящи историята — ще чакат момента, когато тази страница най-после бъде дописана.
