В нощта, когато хижата край прохода „Петрохан“ беше обгорена, нещо повече от дървен покрив може би е изгоряло. Главният редактор на OFFNews Владимир Йончев, познавал лично жертвите и многократно посещавал мястото, говори за записи, които „можели да изчезнат“ — и за хора, които „са видели нещо, което не е трябвало да видят“.
Кой бяха мъжете край Петрохан?
Йончев очерта портретите на тримата намерени мъже като на успели и опитни хора. Ивайло Калушев — известна фигура в спелеологията, организатор на планинарски лагери, водещ на форуми за екстремни преживявания. Дечо — собственик на счетоводна къща. Пламен — инструктор-водолаз. Всички те били сред основателите на формалната неправителствена организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“.
„Ивайло беше адвокат на голяма американска фирма, никога не е имал проблем с парите… Беше будист, но и аскет“, казва Йончев. Той отрича лесните опции — не вярва, че Ивайло е извършил убийство, и настоява, че той е искал да защити другите.
Записите, които може би са трябвало да изчезнат
Журналистът от Клуб Z Стефан Миланов посочва нещо конкретно: „най-вероятно в хижата има записи и харддискове“. Това е нишката, която разгорещява подозренията. Хората от организацията са използвали дронове — според разказите са предотвратявали пожари и наблюдавали за бракониери. Ако са заснели неправомерна дейност, кой би искал тези кадри унищожени?
Йончев развива версията: не толкова лични вражди, колкото свидетелства. „Напълно възможно е да са заснели нещо, а целта на пожара в хижата е унищожаване на записи от камерите.“ Дроновете, според него, са били използвани като очи в планината — това ги е правело неудобни за някого.
Фирми, споразумения и въпроси
Още един пласт добавя напрежение: на 12 и 13 януари 2022 г. убитите регистрират три дружества, а на 8 февруари подписват рамково споразумение с Министерството на околната среда и водите. Споразумението уж разширявало техните дейности — формулирани като регулаторни и контролни функции, които по закон са запазени за държавата. Йончев пита директно: „Защо им е била спогодба, която не дава никакви права на новосъздадената агенция?“
Организацията не е държавен орган и няма лиценз за охранителна дейност — а все пак е декларирана като природозащитна. Тази несъвпадение между формално и фактическо поведение остава в основата на множество въпроси.
Версиите на официалното разследване
Разследващите според източниците работят по няколко версии — от умишлено убийство, през ритуално престъпление, до самоубийство. Нито една от тях не е потвърдена. „Не се знае с какво разполага разследването. Въпросът е дали става дума за двойно убийство и самоубийство или за друга от версиите“, обобщава Йончев, като настоява главният прокурор да говори „с конкретика, не с филмови термини тип „Туин Пийкс““.
Държавни проверки и натиск
Йончев твърди, че дейността на организацията е била предмет на проверки от държавни структури, включително ДАНС, а документите са изпращани и към прокуратурата. Причините били не само природозащитни — според него става дума и за начина, по който те са налагали забрани за достъп, заграждали са и са охранявали територии, дори са участвали в лагери с непълнолетни.
Тези подозрения рисуват сложна картина: доброволци с дронове, фирми, рамкови споразумения и записи, които може би съдържат нещо неудобно. Случайност ли е възникването на пожар точно там, където са харддисковете? Или някой е искал ефективно да заличи доказателства?
Йончев не крие чувството си, че мъжете са станали свидетели на нещо, което е трябвало да остане скрито. „Нямам съмнения, че са се заяждали със съмнителни хора. Това обаче не ми се струва като причина за убийство, по-скоро са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят.“
Какво ще покаже разследването — останалите записи, харддискове и документите от фирмите ще дадат ли отговори? Засега в планината, между пещерите и изгорените стени на хижата, витае повече въпроси, отколкото отговори.
