Стоян Стайков, финансистът от Сливен, който живее и работи във Виена, е на път да направи нов опит за влизане на българския пазар чрез свързани структури и дял във Wiener Privatbank. Сделката от 2024 г. — 478 000 акции или 9,55% от капитала за 3,824 млн. евро — вече е отразена в отчетите на банката и буди сериозни съмнения в банкови и държавни среди.
Завръщането и сделката във Wiener Privatbank
Придобиването премина през инвестиционната структура „Алфа България“ АД, свързвана със Стайков. Делът от 9,55% е точно под регулаторния праг от 10% в ЕС, при който се задейства пълна проверка „fit and proper“. Формално това не е нарушение, но експерти и чиновници виждат в раздробената и непрозрачна собственост сигнал за риска от избягване на надзор.
В акционерната карта към момента на сделката основните участници са BGA Management GmbH (Виена) — около 32,95% и „Сейнт Гейбриъл Ресорт“ ЕООД, представлявано от Диана Стайкова — около 30,30%. Именно веригата собственици и произходът на средствата за пакета от 3,824 млн. евро остават в центъра на вниманието.
Миналото в Русия и подозренията
Стайков е натрупал лоша репутация извън България. По информация от медиите, той е бил централна фигура в група, обвинена за ролята си във фалита на московската АКБ „Инвестбанк“ в края на 2013 г. Тогава около 90 000 вложители остават без спестявания, а ръководството на банката е обвинено в кражби, свързани с кредити към кухи фирми.
Споменава се и опитът за поглъщане на дружеството „Терминал Премиер“ заедно с Елена Левина, съпруга на зам.-шефа на „Газпромбанк“ Дмитрий Левин — факт, който допълнително засилва интереса към настоящите връзки и рисковете от руски капитал зад сделките.
Офшорни схеми и мрежа от фирми
Запознати описват обичайния модел на Стайков: работа чрез офшорки, регистрирани в САЩ или Великобритания, последвано от клони в България, Словакия или Чехия. По-късно капиталът расте с пари на съдружници, а впоследствие „изпарява“. Имеобразуването често е умишлено нееднозначно — Стайков или Стоянов — за заличаване на следи. Част от парите според източниците са насочвани към касички, регистрирани в Кипър.
Свързани лица и санкции
На сцената изплува и руският бизнесмен Олег Бойко, свързван исторически с Finstar Financial Group и TBI в България. Полша е включила Бойко в своя национален санкционен списък през декември 2024 г.; той фигурира и в американски списък от 2018 г. Някои европейски и украински публикации от 2024–2025 г. поставят Бойко в контекста на пакета в Wiener Privatbank и връзките му със Стайков.
Реакция и притеснения в България
Новината за завръщането на Стайков вече циркулира в банкови, финансови и политически среди, включително в кулоарите на Министерския съвет и парламента. Запознати предупреждават, че подобни операции могат да навредят на рейтинга на страната и да повлияят негативно на икономическия климат и международната репутация.
Въпросите, които стоят пред институциите
Редът от неизяснени факти включва произхода на парите за пакета от 3,824 млн. евро, действителните собственици по веригата „Сейнт Гейбриъл Ресорт“ – BGA Management – Alpha Fund, възможните косвени финансирания от лица под санкции, характерът на софийския офис, свързван с банката, и причината делът да бъде държан под 10% и съдбата на акциите след 2025 г. Тези въпроси стоят в основата на проверките, които редица институции би трябвало да извършат.
Какво следва
Редакцията продължава да проучва документите и връзките около сделката и има готовност да публикува още разкрития. Дотогава остава ясно едно: появата на Стайков отново в този пейзаж налага внимателни проверки от надзорните органи — не на доверие, а на факти.
