Световната здравна организация предупреждава, че Европа може да се изправи пред още „смъртоносни седмици“, след като нова интензивна гореща вълна се формира над Атлантика. Очаква се температурите в Португалия и Южна Испания да скочат до 43 градуса по Целзий в следващите дни, предупреди организацията.
Експертите посочват, че екстремните горещини почти сигурно са предизвикани от изменението на климата. Последиците от предишната вълна в края на юни вече дадоха тревожни сигнали за уязвимостите на здравните системи и социалните служби в Европа.
Нова гореща вълна над Атлантика
Прогнозите са категорични: интензивният горещ фронт ще донесе аномални температури в югозападна Европа. Португалия и Южна Испания са сред най-застрашените, където термометрите могат да достигнат 43°C. Тази стойност е допълнително натоварване за електропреносни мрежи, болници и инфраструктура, които вече пострадаха при предишни вълни.
Учени и здравни експерти предупреждават, че подобни скокове на температурите не са изолиран феномен и изискват системни мерки, а не само кризисни реакции в последния момент.
Уроците от юнската вълна
По време на горещата вълна между 20 и 28 юни Франция, Нидерландия и Белгия регистрираха общо 3 700 допълнителни смъртни случая. Властите подчертават, че тези данни са предварителни и могат да се увеличат, но вече рисуват мрачна картина за цената на непълната подготовка.
Експертите от СЗО отбелязват, че юнската вълна е била една от най-тежките, регистрирани в Европа — с пикове до 40°C в някои райони, прекъсвания на производството на електроенергия, щети по инфраструктурата и претоварени здравни системи.
Кой остана най-незащитен
Регионалният директор на СЗО за Европа, Ханс Клуге, предупреди, че голяма част от уязвимите хора все още не са последователно обхванати в целия регион. „Работата сега е на два фронта: поправяне на това, което се провали през последните седмици, преди да удари следващата гореща вълна, и изграждане на здравни системи, които не само реагират на екстремни горещини, но и са готови за тях“, каза Клуге.
Особено рискови са обитателите на домове за възрастни хора, бездомните и социално изолираните възрастни. Тези групи често остават извън обхвата на бързите помощи и плановете за превенция.
Как реагираха държавите
Клуге проведе спешен разговор с представители на 41 държави в региона, Европейската комисия и групи на гражданското общество, за да обсъдят поуките от неотдавнашната вълна и подготовката за следващата. Оценката е ясна: страните с въведени планове за действие, свързани със здравето при горещини, реагираха по-бързо и успяха да защитят населението по-ефективно.
Въпреки това по-малко от половината от европейските държави-членки на СЗО имат такива планове. Това оставя големи части от континента уязвими при следващите екстремни вълни.
Предизвикателствата пред системите
СЗО и учените призовават за ускорено изграждане на устойчиви здравни системи и национални планове, които да включват превантивни мерки, ранно предупреждение и защита на най-уязвимите. Без тях рискът от нови жертви и последващи социални и икономически щети остава висок.
Истината е ясна: Европа не може да продължава да реагира след кризата — трябва да планира преди следващия пиков момент на температурите. Само така може да се намали броят на допълнителните смъртни случаи и да се защити най-рисковото население.
