Кметът на София Васил Терзиев влезе в остър сблъсък с медийните наративи около дарението за „Петрохан“ и не скри гнева си към това, което нарече „убийство на критичното мислене“. Според него зад паравана на измислени истории се крият реални щети за държавата в размер на стотици милиони евро.
В изявление, пълно с директни въпроси и обвинителен тон, Терзиев разтърси обстановката: „Това, което се случва около „Петрохан“, е учебникарски пример как се произвежда медийна истерия, за да се скрият истинските въпроси.“
Донесоха ли се фактите на масата
Кметът обясни подробно какво всъщност стои зад дарението, което е в центъра на вниманието. Той увери, че всичко е прозрачно за органите: даренията са направени по банков път, всички данъци са платени, а средствата са използвани за закупуване на техника, която е налична на Петрохан. Терзиев подчерта, че след разпит от прокуратурата той е спазвал изричната молба да не коментира случая публично — „очевидно обаче това правило не важи за други хора“, добави той.
Какво се крие зад демоните в заглавията
Терзиев не се задържа само върху собствената си защита. Той призова фокусът да се върне към „истинските скандали, които стоят на трупчета“ — списък, който звучи като обвинителен каталог: „Джуджетата“ и „Нотариусите“ в прокуратурата; източените чували с пари от магистрала „Хемус“; делото „Барселонагейт“ и 70-те преписки срещу Борисов; провалената акция срещу Nexo, за която държавата рискува милиарди от арбитражни искове.
Този списък работи като магнит за внимание — защо за личните 250 000 лв., които според него са били дарени от неговия джоб, реакцията е жестока, а за милиардите публични ресурси често настъпва тишина?
Внушения, атаки и политически огледала
Позицията на Терзиев не подмина и обвиненията от страна на ИТН. Той определи нападките на Тошко Йорданов като опит за отклоняване на вниманието, идващ от хора, които според него са се превърнали в „мюре на модела Борисов-Пеевски“. В същото време Терзиев припомни, че именно тази политическа сила блокира законови промени, от които зависят 437 милиона евро за България по Плана за възстановяване.
Контрастът, който направи кметът, е зрелищен: обществено внимание върху лични 250 000 лв. срещу милиардите публичен ресурс, които „изтичат или биват губени“. Тезата е ясна и провокативна — шумът за Петрохан служи като прикритие за по-големи проблеми.
Кой има какво да крие?
Терзиев отправи директен въпрос към политическите си опоненти: „Защо ГЕРБ, БСП и „Възраждане“ отказаха документите по случая да бъдат напълно разсекретени? Кой има какво да крие? Аз нямам какво да крия.“ Тези думи затварят кръга — от публичната защита на собствената му прозрачност до обвинението, че системата потъва в мъглявина и мълчание.
„За моите 250 хиляди лева лични пари, дарени за кауза, бях разпънат на кръст. А за милиарди евро източени обществени средства – тишина. Точно затова се създава този шум. Но хората не са глупави“, завърши Терзиев, като остави читателя с горчив въпрос за приоритетите и морала в обществената дискусия.
Това изявление амбициозно премества центъра на дебата — от дребните подробности около дарението към големите дупки в публичните финанси и политическите игри, които ги следват. Истината, според кмета, е друга и очаква да бъде търсена, а не заглушавана.