ЦСКА не загуби просто купа – загуби надежда, доверие и още един сезон, хвърлен на вятъра под ръководството на Александър Томаш, който с всяка минута на треньорския пост доказва, че не става.
Публиката на ЦСКА е велика – 40 000 души изпълниха „Васил Левски“, въпреки всички разочарования, за да подкрепят отбора в битка за трофей. Какво получиха в замяна? Гавра. Тотална тактическа безпомощност, страх в очите на играчите, елементарни грешки и празни погледи след края на мача. А Лудогорец? Хладнокръвни, организирани, класни. Победа без напрежение.
Томаш имаше един шанс да изкупи греховете си. Сгромоляса се. Жалко.
И нека си припомним:
- Загуби от Ботев Пловдив и Септември още в началото.
- Резили с Крумовград и Ботев Враца.
- Фиаско със Славия,
- Изпусната победа срещу Левски – голове в 95-ата и 99-ата минута!
А в интервютата – високомерието на треньор, който сякаш е печелил Шампионска лига, докато на терена ЦСКА се мъчи срещу всеки, дори срещу отбори с бюджети за кафе и минерална вода.
Христо Стоичков дойде лично на финала. И видя поредното унижение. Това не е просто загуба. Това е присъда.
Александър Томаш трябва да си тръгне. Днес. Сега.
И ако наистина вярва в честта, в емблемата, в червената кауза – да се извини на тази публика, която плаче, гневи се, но никога не изоставя. И да освободи място за човек, който може да вдъхне живот на този клуб.
ЦСКА не може да си позволи още един сезон в калта.
