В недвусмислен и емоционален тон старши треньорът на Левски Хулио Веласкес разкритикува решението мачът Монтана – Лудогорец да се играе на стадиона на Лудогорец в Разград. Испанският специалист нарече ситуацията „липса на уважение към всички български отбори“ и не скри раздразнението си към факта, че подобно домакинство се допуска.
„Понеже никой от вас не ме попита, както на пресконференцията преди мача, така и днес. Разбирам, аз също не давам подобен род оценки. Ако бяхме загубили днес, нямаше да си позволя днес този коментар, за да не ме разберете погрешно“, каза Веласкес и подчерта, че говори от позицията на отговорност към професията си и към клуба.
Думите, които запалиха реакцията
За Веласкес това не е просто мнение — това е въпрос на уважение към клуба, към служителите, футболистите и привържениците на Левски. Той изтъкна, че всички в клуба работят „24/7, за да дават най-доброто от себе си“ и че премълчаването в този случай би означавало предателство спрямо тях.
Веласкес не спести острите формулировки: „На мен ми се струва липса на каквото и да е било уважение днешният мач Монтана – Лудогорец да се играе на стадиона на Лудогорец.“ Той добави, че винаги подхожда с уважение, но когато не сподели своето мнение по такъв въпрос, това ще бъде в ущърб на неговия клуб и феновете.
Защо това не е просто мач?
Треньорът обрисува сцената: стадионът принадлежи на противника, а двубоят се провежда там — факт, който според него променя смисъла на състезанието. Веласкес подчерта иронично, че „ако този мач се беше играл на неутрален терен, Лудогорец може да бие 10:0 – не е въпрос на резултат.“ С други думи, проблемът не е в крайния изход, а в принципа и символиката на избора на терен.
Той изрично заяви, че независимо кой спечели първенството — те ще бъдат поздравени, но това не го спира да посочи неравностите в отношението към клубовете. За Веласкес важи повече формата и честността на състезанието, отколкото сами по себе си числата в класирането.
Структурна критика и призив за промяна
Веласкес свързва случилото се с по-широк проблем: липса на растеж на структурно ниво. „Ако искаме да има израстване на структурно ниво, този вид ситуации не са най-добрият пример“, каза той, като постави въпроса дали подобни решения помагат на българското първенство да се развива.
Той допълни, че е човек с гласност и че когато нещо изглежда несправедливо, той има задължението да го каже. „Нещо, което не е справедливо, аз съм този, който има гласност и считам, че трябва да го споделя“, заяви Веласкес. Това е позиция, която търси не просто протест, а промяна в начина, по който се взимат решенията около домакинствата.
Какво остава накрая
В заключение испанецът уточни, че за него темата приключва — той е казал това, което мисли. Но думите му остават като обвивка за по-голям дебат: Каква е границата между прагматиката и уважението в спорта? Дали удобството да се играе на определен терен оправдава риска да се загуби доверието на останалите участници?
Веласкес завършва с размисъл за ролята на треньора: понякога той трябва да говори. „Не става въпрос кой е спечелил. Става въпрос да бъдеш или просто да съществуваш“, каза той — реплика, която оставя усещане за морален избор, надхвърлящ самия двубой.
