Венцеслав Стефанов разтърси удобното мълчание около стадионите в София и отправи директно послание към държавата. Президентът на Славия не просто говори — той разкри дълбоко недоволство от начина, по който се разпределят милионите за спортната инфраструктура.
Какво каза шефът на най-стария столичен клуб
В интервюто си Стефанов не спести думита: „Не апелирам, а казвам, че бихме били щастливи, ако държавата направи разчет и помогне за стадиона на Славия, както го направи за стадионите на Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив), за Варна също се отпуснаха милиони.“ Той изтъкна, че не иска парите да се дават на клуба, а да се използват директно за обекта — ясна и неприкрита молба за инвестиция в бъдеще, а не в сметки.
„Докога държавата ще е като мащеха за едни?! За 30 години не сме получили лев и двайсет. Нищо, нула“, заяви той, с горчивина, която трудно може да бъде игнорирана. Подобни думи хвърлят сериозна сянка върху политиката към спорта и подтикват към въпроси: кой и защо избира кого да подпомага?
Кой остава извън вниманието
Стефанов не се ограничи само до Славия. Той посочи, че помощта не бива да е привилегия на отделни градове: „Не казвам да се помогне само на Славия. Заслужават и Локомотив (София), и Септември (София).“ Острото му изказване рисува картина на несъвършено разпределяне на ресурси — докато някои общини получават милиони, други стоят настрана.
Той отправи и болезнен списък с примери за упадък: „Колко футболни центрове загинаха или вегетират – Благоевград, Бургас, Сливен, Велико Търново, Плевен.“ Това не е просто статистика — това е обвинение в системно пренебрежение към инфраструктура, която формира бъдещето на играта.
Публично признание за съперници и съюзници
Интересно е, че колкото и критичен да бе към държавата, Стефанов отделя признание за хора и проекти, които вижда като надеждни инвестиции в бъдещето на футбола. „Свалям шапка на собственика на ЦСКА, г-н Папазки, който има големи възможности и прави стадион, който ще остане за града и поколенията.“ С тези думи той признава, че има примери за сериозен подход и дългосрочна визия.
За новия собственик на Левски той каза: „Новият собственик на Левски, г-н Бостанджиев, го познавам като сериозен финансист. Убеден съм, че той не идва в Левски просто ей така, а иска да направи нещо сериозно.“ Тези похвали не са случайни — те добавят пласт на надежда в иначе критичната картина.
Към кого е обръщението
Любопитно е, че Стефанов направи разграничение между държавата и кмета: „Обръщам се към държавата, а не към кмета, защото него вятър го вее на бял кон.“ Това е директен упрек в липса на постоянство и политическа воля на местно ниво, и едновременно с това настояване, че решението трябва да дойде от центъра на властта.
Истината, която рисува Стефанов, е двупластова: от една страна — болезнено пренебрежение към много градове и клубове заради разпределение на средства; от друга — примери за собственици, които инвестират и оставят следа. Тази противоречива картина поставя едно просто, но тежко питане: ще се намери ли воля да се промени моделът или столичният футбол ще продължи да чака?
Въпросът на Стефанов остава отворен и тежи върху отговора на държавата — а докато той не дойде, картите на футболната инфраструктура ще продължат да бъдат раздавани зад затворени врати.
