Атанас Запрянов влезе в ефира и разтърси коментарите с ясна, почти предизвикателна увереност: „Ние смятаме, че България по никакъв начин не е цел на иранското ръководство“. Думите му звънят като спокойна декларация в ситуация, която многима изглеждаше напрегната.
Какво всъщност се случва на летището
Министърът направи важно уточнение — българска територия не се използва за подпомагане на операцията на САЩ в Иран, „дори като логистична операция“. Тези думи нареждат картината: присъствието на самолети не означава участие в операция, според военния министър.
Запрянов обясни механизма: „Използването на самолетите на летището в София е базирано на нотите, които са изпратени от правителството на САЩ, съгласно закона за преминаване през и пребиваване на територията на страната. В тези ноти ясно е описано точно за какво идват, колко време ще стоят и какви задачи изпълняват.“ Този ред документиран контрол дава ново усещане за прозрачност — или поне за формална правилност.
Има ли план да бъдат преместени самолетите?
Попитан дали държавата ще премести самолетите от гражданското летище, Запрянов не даде окончателно „да“ или „не“. Той заяви, че в момента се водят разговори със САЩ, но те са в начален етап. „Когато има решение, то ще бъде обявено“, увери министърът — обещание, което оставя отворена вратата за развитие.
Интригата се засилва от конкретика: министърът поясни, че според закона той може да разрешава до 15 самолета и до 1000 души личен състав с невоенна мисия. Това число внезапно се превръща в ключ — дали позволенията ще бъдат използвани или ограничени, остава въпрос.
Какво означава това за гражданите
Запрянов призова към спокойствие, но не скри, че решенията ще минават през процедурите: уведомления и ноти. „България не е част от тази операция и самият факт, че не сме уведомявани за плана, началото и етапите на операцията показва, че няма как да сме част.“ Тези думи подсилват усещането, че държавата държи дистанция — формална, ако не и политическа.
Противоракетната отбрана и ролята на НАТО
Министърът хвърли светлина върху отбранителната реалност: „Противоракетната отбрана се изгражда на основата на способностите на НАТО. Тя е ефективна и е готова да неутрализира всякаква цел.“ Твърдението напомня, че в областта на противоракетната отбрана България разчита на съюзническите способности, тъй като „исторически не е имала възможности за борба с балистични ракети“.
Това обяснение крие и успокояваща и тревожна нотка едновременно: ние сме защитени, но защитата идва отвън.
Запитване от Иран и следващи стъпки
Любопитен детайл: „България е получила запитване от страна на Иран още от началото на операцията за целта на пребиваване на американските самолети на летище „Васил Левски“. „Оттам насетне няма никакви притеснения“, допълни военният министър.“ Един кратък дипломатически контакт, който според Запрянов не е породил тревога.
Какво следва? Министърът потвърждава, че се водят разговори със САЩ и че всички действия ще бъдат обявени при взетите решения. Въпросите остават — ще се преместят ли самолетите, ще влезем ли в друг тип координация, има ли още бележки и ноти, които ще променят картината? Запрянов оставя вратата отворена, но държи контрола в свои ръце.
В този разгорещен, но формално подреден сюжет, България изглежда пазена от дипломатическа и правна рамка — поне докато следващите решения не променят играта.
