Румъния затвори 2024 г. с невероятно висок дефицит — 9,3% от БВП, най-високият в Европейския съюз. Коалиционното правителство на Илие Боложан отговори с серия от икономии и мерки, но цифрите продължават да граничат с тревожното. Какво означава това и защо България вече може да похвали критериите, а Румъния — не?
Какво каза премиерът
На съвместна пресконференция в Берлин с германския канцлер Фридрих Мерц Илие Боложан откровено заяви, че основната пречка пред присъединяването към еврозоната е завишеният дефицит. „Докато не достигнем ниво на дефицит, което да бъде под 3 процента, този въпрос не е на дневен ред“, каза той. Оказва се, че политическите и финансовите амбиции ще трябва да изчакат — поне докато числата не започнат да се доближават до изискванията.
Колко е целта и какво обещаха
Боложан назова праг на текущата година: 6,2–6,3% от БВП. Това е значително по-малко от 9,3%, но далеч от желаните под 3% за присъединяване към еврозоната. Премиерът направи и по-далечна заявка: ангажимент да се намали дефицитът до нивата около 3% до 2030 г. Звучи амбициозно, но остава въпросът — какви политически и икономически жертви ще бъдат нужни, за да се стигне до там?
Политическа игра с високи залози
Боложан предложи и политически ход: да се направи присъединяването към еврозоната приоритет на парламентарните избори през 2028 г. „Смятам, че темата… е тема, която може да бъде базисна в Румъния на парламентарните избори през 2028 г., когато политическите сили биха могли да постигнат споразумение за този приоритет“, каза той. Въпросът звучи просто, но зад него се крият горещи преговори, компромиси и тежки решения.
Факти, които не се вписват в една картина
Има още едно число, което обърква картината: според публикувани данни на Министерството на финансите, Румъния е завършила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65% от БВП — около 146 милиарда леи (28,64 милиарда евро). Това е по-добре от прогнозираното 8,4%, с което правителството се бе ангажирало пред Европейската комисия през есента на миналата година. Значи има напредък, но бавен и непостоянен.
Какво не ни казват числата
Едно е ясно: намаляването от 9,3% до 7,65% в рамките на година показва движение в правилната посока. Друго е въпросът дали това движение е достатъчно и устойчиво. Какви мерки са довели до това подобрение? Колко болезнени ще бъдат бъдещите икономии и колко време ще отнеме да се върнем под критичните 3%? Остават много въпроси, а отговорите ще решат съдбата на румънската кандидатура за еврозоната.
Къде е драмата
Драмата е в напрежението между политическите обещания и реалните икономически ограничения. Боложан говори за приоритети и срокове, но реалната битка ще се води в бюджета — чрез орязване на разходи, реформи и, вероятно, непопулярни решения. Публичният натиск и политическите компромиси около темата могат да определят дали Румъния ще успее да преодолее пречките.
Какво следва
Историята остава отворена. Румъния отчита спад в дефицита, но все още е далеч от целта под 3%. Предстоят политически дискусии, икономически маневри и вероятно нови мерки за икономии. Дали страната ще направи необходимото до 2030 г.? Или въпросът ще остане на дневен ред още дълго? Времето и цифрите ще дадат отговор — а натискът върху правителството ще расте.
