Българският премиер Росен Желязков пристигна със свита си в Кишинев, където стартира двудневната си визита в Молдова. Посрещането бе подобаващо – червен килим, официални фанфари и ритуално ръкостискане пред сградата на молдовското правителство, а гвардейците едва издържаха на юлската жега в парадната си униформа.
На пръв поглед – класическа дипломатическа визита. Но зад кулисите обстановката е повече от интересна. Премиерът Желязков и домакинът му Дорин Речан се разприказвали надълго и нашироко – за европейски пътища, български малцинства и икономически „мостове“, но според запознати, основната тема на масата била… кой ще плати вечерята и дали виното е местно или вносно.
По-късно българският министър-председател, заедно с Красимир Вълчев, ще отдадат чест на българската следа в Молдова, като отскочат до Тараклия – градче с повече българи, отколкото някои квартали в София. Там ще има подписване на важни документи, ръкостискания за снимка и може би едно бързо гощаване с мамалига и ракия от сливи.
В Тараклия Желязков ще посети и филиала на Русенския университет, където се очаква да стане ясно кой, какво и на кого прехвърля – със или без нотариус. Очаква се церемонията по подписването на споразумението да мине с аплодисменти, няколко речи и, разбира се, задължителното групово селфи.
Утре премиерът ще се срещне и с президентката на Молдова Мая Санду, за която в София все по-често се говори като за политическия модел, който ни липсва. След това ще отскочи до парламента за среща с Игор Гросу – още едно официално ръкостискане, още един сет снимки.
За капак на визитата, Желязков ще поднесе венец пред паметника на Стефан Велики – местен герой, когото всички почитат, дори когато не помнят защо.
Докато България се бори с жегата и задръстванията към морето, премиерът се наслаждава на молдовско гостоприемство и дипломатически обиколки със сладък привкус. А ние чакаме… дали ще се върне с реални ползи или само с албум със снимки от усмихнати срещи.
