Жените в България рискуват да останат по-нископлатени въпреки въвеждането на правилата от Директива (ЕС) 2023/970 за прозрачност в заплащането. Български фонд за жените (БФЖ) внася остра критика и настоява за конкретни корекции в проекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.
Организацията вече е внесла становище по законопроекта, чрез който директивата трябва да се транспонира в българското законодателство. БФЖ изтъква, че текущите текстове могат да оставят сериозни вратички и да ограничат реалния ефект от реформата.
БФЖ иска шест ключови промени
В становището си БФЖ настоява за 6 ключови подобрения в законопроекта. Най-важното изискване е законът да обхване всички елементи на възнаграждението — не само основната заплата, но и бонуси, премии, акции, социални придобивки и всички допълнителни компоненти на възнаграждението.
Тази нарочна амбиция не е случайна: по данни на Европейската комисия и Евростат жените в Европейския съюз продължават да получават средно с около 11 – 12% по-ниско почасово възнаграждение от мъжете. БФЖ иска да се избегне ситуацията, при която неравенствата се крият в допълнителните плащания и остават невидими заради неясен обхват на закона.
Законът трябва да бъде изчерпателен
„БФЖ подкрепя категорично навременното транспониране на директивата и счита, че прозрачността в заплащането е един от най-ефективните инструменти за преодоляване на икономическото неравенство между жените и мъжете. В същото време предупреждава, че част от предложените текстове могат да отслабят защитата на работещите жени и да ограничат реалния ефект на реформата.“
Организацията алармира, че практиката показва — неравенствата между жените и мъжете често не се крият в основната заплата, а в бонусите, премиите и останалите допълнителни плащания. Ако тези компоненти останат извън обхвата на закона, рискът от прикриване на дискриминационни практики ще се запази.
Какво предвижда директивата
Според Директивата работникът или служителят ще имат право да изискат от работодателя информация относно размера на заплащането на хората на същата позиция. Работодателите ще са задължени да му я предоставят. Работодателите също така ще трябва да обявяват размера на заплащането в обявите за работа.
Тези мерки целят да повишат видимостта и да създадат основание за равнопоставен диалог за възнагражденията. Истината обаче е друга според БФЖ — ако дефиницията на „заплащане“ остане ограничена, самите задължения могат да станат символични.
Рискът от формално спазване
БФЖ предупреждава, че формалното транспониране без прецизиране може да доведе до ситуация, в която работодателите изпълняват буквата на закона — подават данни за основните заплати и обявяват размери в обяви — но запазват неравенства чрез бонуси и придобивки извън обхвата.
Организацията призовава законодателите да въведат пълна и изчерпателна дефиниция на понятието „заплащане“, която да включва всички видове плащания, за да няма възможност за прикриване на дискриминация.
Натиск за реална промяна
БФЖ подкрепя целта на директивата и настоява за навременното ѝ прилагане. Но акцентът е върху ефективността — реформата трябва да се превърне от бюрократична стъпка в инструмент, който реално намалява икономическата разлика между половете.
Ако исканията за шестте подобрения не бъдат приети, предупреждението на БФЖ е ясно: рискуваме прозрачност на хартия, но запазени неравенства в джобовете на жените.
